Забележителности

Дряновският манастир “Св. Архангел Михаил”

Дря­нов­с­ки­ят ма­нас­тир “Св. Ар­хан­гел Ми­ха­ил” е разположен на 4 км от Дряново и на 32 км от В. Търново, в пролома на Дряновска река, сред кътче от природата на България с богато разнообразие на отвесни скални венци, пещери, уникални релефни форми, растителен и животински свят.

Смята се че в първоначалния си вид манастирът се е намирал на 2 км. северно от сегашния (в местността Малкия Св. Архангел) и е построен от възстаналите търновски боляри – братята Асен и Петър. През 14 век Светата обител е била едно от главните средища на исихазма и е давала подслон на множество монаси. В началото на на 15-ти век манастирът бива разрушен от османските нашественици. В последствие е бил възобновен на ново място, в местността, известна днес под името Голям Св. Архангел, но участта и на тази обител е същата. За пореден път и вече на сегашното си място Дряновския манастир е изграден към края на 17-ти век. Съборната църква е била еднокорабна и полувкопана в земята и се намирала непосредствено до днешната, а освен нея имало и втори храм.

Обновяването на манастира започнало по времето на игумен Рафаил през 40-те години на 19-ти в. Издигнати са жилищните постройки откъм реката, а в 1845 г. е завършен и новия храм. Постепенно към края на столетието Дряновския манастир се превръща в религиозно и културно средище и една от най-големите и добре устроени обители в търновския регион.
Дряновските монаси активно са участвали в революционните борби за освобождение от турско иго. В манастира се намирала една от главните квартири на БЦРК в Търново и в него често са пребивавали Васил Левски и Георги Измирлиев. Имало е таен склад за храни и оръжия, поради което по време на Априлското въстание отрядът на поп Харитон и Бачо Киро се насочил натам и превърнал Светата обител в своя крепост. В битката с турската войска оцеляла само малка част от отряда, а манастира отново бива опожарен, като сравнително непокътната остава единствено църквата. Последното засега основно възстановяване е извършено скоро след Освобождението. Построени са ново крило към комплекса и паметник-музей. През 1925-та г. е издигната и камбанарията.

Експозицията “Археология и Възраждане” на историческия музей на Дряново е в Дряновския манастир “Св.Арахангел Михаил”, на 5 км югозападно от града. Тя запознава с историческото развитие на Дряновския край и възникването на манастира, с най-древното палеолитно поселение в Средна Европа, с местните енеолитна и бронзова култури, с крепостните съоръжения, изградени от траки, ромеи и българи. Подчертано е значението на Дряновския манастир за съхраняване на националния дух, превръщането му в поклонническо селище през Възраждането, в убежище на четата на поп Харитон от 1876 година и приносът на Дряново в Освобождението (1877-1878 година).
В Дряновския манастир се предлага настаняване в уютни стаи с две и три легла. В непосредствена близост до Светата обител има и няколко заведения с добра храна.

До манастира се стига лесно кола по главния път от Велико Търново за Габрово. На около 2 км. след гр. Дряново се намира кратката отбивка за манастира.

Основан е в началото на ХII в. и в многовековната си история неведнъж е бил разрушаван и опустошаван от турците. На днешното си място е изграден през 1845 г. Голямата манастирска църква е от 1861 г. По време на Априлското въстание манастирът отново е пострадал. Опожарен и разрушен, той е възстановен през 1880 г. В годините на турското иго той е едно от големите книгохранилища и книжовни центрове по българските земи.

Дряновският манастир е сред духовните крепости на българина, където той намирал убежище в мрачните години на турското робство. Тук, в манастира, двамата велики родолюбци Васил Левски и Матей Преображенски изграждат главната база за подготовка на народния бунт в Търновски революционен окръг. Когато избухва Априлското въстание през пролетта на 1876 г., в Дряновския манастир се пише една от най-героичните страници в борбата на българския народ за национално освобождение. Девет денонощия тук се защитават около 200 четници, водени от поп Харитон, народния учител Бачо Киро и военния ръководител Петър Пармаков, обкръжени от башибозушки потери и редовна турска войска. На 1 май не­щас­т­на слу­чайност взри­вя­ва буре с барут и поп Ха­ритон е обгорен и ос­ле­пя­ва. Атаките продължават. На пред­ло­же­ни­ето да се пре­да­дат, въс­тан­и­ци­те от­го­ва­рят с пис­мо, на­пи­са­но от Ба­чо Киро: “Паша, ние ис­ка­ме от пра­ви­тел­с­т­во­то да ни приз­нае пра­ва­та ка­то на­род и до­ка­то не ста­не това, жи­ви ня­ма да се пре­да­дем в мъ­чи­тел­с­ки­те ви ръ­це ­ ние сме ре­ши­ли да мрем и ще да за­па­зим клет­ва­та си! А вие ще бъ­де­те от­го­вор­ни пред Ев­ро­па за ва­ши­те ти­ран­с­т­ва...” След жестоки боеве манастирът е разрушен и опожарен, четата е разбита, поп Харитон загива заедно с повечето въстаници. Оцеляват 47 души, сред които и Бачо Киро. Заловен след време, той поема цялата вина върху себе си, осъден е на смърт и е обесен в Търново.

В двора на манастира в памет на загиналите четници е издигнат паметник костница по проект на италианския архитект Джовани Масути и скулптора Лука Арджини. В отделна сграда, разположена до входа на манастирския комплекс, е уредена експозицията “Дряновският манастир – средище на българския дух, въстаническо огнище през 1876 г.”