История

Пътят към модерността

    След Освобождението България предприема първи стъпки на приобщаване към цивилизования европейски свят. Периодът 1878–1944 е време на модернизация, на търсене на нови пътища и насоки. Участието на страната в двете балкански войни (1912–1913), в Първата и във Втората световна война е неуспешен опит за постигане на национално обединение, който води след себе си няколко национални катастрофи. Израз на българската воля за общочовешка толерантност е безпрецедентното спасяване на българските Евреи по време на Втората световна война. 

     На 9 септември 1944 г. в България се установява правителството на Отечествения фронт. През следващата година страната е провъзгласена за република. На власт идва Българската комунистическа партия. Политическите партии извън Отечествения фронт са забранени, икономиката и банките са национализирани, обработваемата земя е организирана в кооперации. До края на 80-те години на века България е част от политическите, военните и икономическите структури на т.нар. Източен блок.

    10 ноември 1989 г. слага началото на демократичните промени в България. Приета е нова Конституция (1991 г.), политическите партии са възстановени, собствеността, отнета през 1947 г., е върната, стартира приватизация и връщане на земята.

     Днес България с ускорен темп се интегрира към голямото европейско семейство, като утвърждава свой модел на етническа толерантност, опрян на традиционните български демократични ценности и исторически опит. От 2 април 2004 г. страната е приета за пълноправен член на Североатлантическия пакт (НАТО), а през януари 2007 г. България стана част от Европейския съюз. България продължава да бъде важен фактор за стабилността на Балканите независимо от трудния и сложен социален и икономически преход.