Античната крепост Сердика, град София

Share on facebook

Останките от античната крепост Сердика са експонирани в подлеза между Президентството и Министерския съвет в центъра на град София. Източната порта на крепостта е реставрирана и експонирана в периода 1997 – 1999 г.

Град Сердика или Серднополис е основан през ІІ хил. пр. Хр. от тракийското племе серди, които се заселват в района около топлите минерални извори. През І в. сл. Хр. градът е завладян от римляните, които оценяват важното и стратегическо положение и минералните извори. По време на управлението на император Марк Улпий Траян (98 – 117 г.) в негова чест градът е наречен Улпия Сердика и се превръща в център на административна област.

Сердика е бил любимият град на римския император Константин Велики (306 – 337), който обичал да казва „Сердика е моят Рим”. Именно в Сердика се взема решението столицата на Източната римска империя да бъде преместена в Константинопол, а до изграждането му Константин управлява от Сердика.

По време на управлението на императорите Марк Аврелий и Комод около 175 г. Сердика е укрепена с крепостна стена с четири порти с наблюдателни кули, сочещи в четирите посоки на света. Втора външна крепостна стена е изградена през V – VІ в.

Към градския форум, който се е намирал под днешния площад „Света Неделя”, са водили две павирани главни градски улици. В района на метростанция „Сердика” са се намирали луксозни вили с канализация, водопровод и павирани улици. Сградите на римската административна власт са били разположени в югозападната част на крепостта. По време на археологическите разкопки около западната порта са намерени останки от жилищни и обществени сгради, керамика и други находки.

Централното историческо ядро на София, което обхваща антична Сердика и средновековния Средец, е обявено за историко-археологически резерват в брой 47 на Държавен вестник от 1976 г.

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.