Долмени

В местността Бялата трева в близост до село Хлябово, област Хасково, се намира един от най-интригуващите паметници от древността – долмените.
Долмените (от бретонски: дол – маса, и мен – камък) са първите представители на монументалната гробнична архитектура по българските земи. Разпространени са основно на територията на област Хасково в планините Странджа, Сакар и Източни Родопи. Те са предшественици на по-късно създадените уникални тракийски гробници, каквато е и тази при село Александрово. В тях древните траки са полагали телата на мъртвите. Подобен вид гробнични съоръжения са се използвали по тези земи в периода между ХII и VI в. пр.н.е.
По своята същност долмените представляват продълговати едно- или двукамерни помещения, чиито стени са оформени от естествени или грубо обработени каменни блокове, покрити отгоре с друг голям каменен блок. След погребението върху долмена била насипвана малка могила от пръст и дребни камъчета.
Долменът при село Хлябово е най-големият в цяла България. Древният паметник е датиран към ранножелязната епоха (приблизително 1050 – 500 г. пр.Хр). Смята се, че долмените са били изграждани за хора с висок обществен статус, но все още не е намерено доказателство за конкретна личност. Долмените при село Хлябово са обявени за природна забележителност със Заповед No.378 от 05.02.1964 г.
Подобни паметници могат да бъдат видени на много места в България, но сред най-характерните представители на мегалитната култура са тези в местността Баямлъка при село Оряхово и при село Пелевун, област Хасково.