Национален парк „Рила”

Националният парк „Рила” е разположен в югозападната част на страната, в Рила планина. Паркът има обща площ от 81 046,0 ха и е най-големият от трите национални парка в България и един от най-големите в Европа. Обявен е на 24 февруари 1992 г.
Управлението на парка цели да опазва и поддържа биологичното разнообразие и защитава дивата природа, да предоставя възможности за научни и образователни дейности, за развитието на туризъм и за екологосъобразен поминък на населението. Дирекцията на Националния парк включва Централен офис и осем местни офиса, управляващи съответните административни паркови участъци: Благоевград, Белица, Якоруда, Белово, Костенец, Боровец, Бели Искър, Говедарци и Дупница.
На територията на парка има над 100 върха с надморска височина над 2000 м, като сред тях се издига най-високият връх в страната и на Балканския полуостров – Мусала (2925 м). Най-ниската измерена температура на Мусала е -31,2°С, а най-високата температура е + 18,7°С. Температурата остава отрицателна през девет от годишните месеци, въпреки че дори през летните месеци температурата рядко надвишава 15°С.
Във високопланинските части на Рила има над 120 постоянни и 30 временни ледникови езера, разположени главно в дълбоките дъна на циркусите. Оттук извират едни от най-пълноводните и дълги реки на Балканския полуостров – Искър, Марица и Места. Водните запаси, които се формират в границите на Национален парк „Рила”, са най-важният ресурс на чиста питейна вода за околните общини, за столицата София и за част от населението в Гърция и Турция.
Територията на парка е покрита от горски екосистеми като смърч (Picea), ела (Abies), бяла мура (Pinus peuce) и клек (Pinus mugo). Около 95% са естествени, със средна възраст 90 години.
Биологичното разнообразие на парка е изключително богато. Срещат се около 1400 висши растения, 105 вида реликти и 57 ендемити като рилска иглика (Primula deorum), павловско шапиче (Alchemilla pawlowskii) и рилски ревен (Rheum palmatum L.). На територията на парка са установени 282 вида мъхове, 130 вида сладководни водорасли и 233 вида гъби.
Планинската фауна е представена със 172 вида гръбначни животни: риби – 5 вида, земноводни и влечуги – 20, птици – 99, бозайници – 48. Тук се намират най-голямата популация на балканска дива коза (Rupicapra rupicapra) в България, най-голямата високопланинска популация на лалугера (Spermophilus citellus), едно от четирите находища на алпийски тритон (Triturus alpestris) и едно от двете в България гнездови находища на малката кукумявка (Glaucidium passerinum). Уникална е безгръбначната фауна. Досега са установени 2934 вида.
В Националния парк „Рила” има 4 резервата (Парангалица, Скакавица, Ибър и Централен Рилски резерват). Резерватите и паркът са включени в „Списъка на ООН на националните паркове и еквивалентните на тях резервати”.
Резерватът „Скакавица” е един от малките български резервати. Площта му е 70,8 ха. Той е типично горски резерват, в който се опазват вековни гори от бяла мура.
„Парангалица” е резерват от 1933 година. Разположен е върху част от югозападните склонове на Рила планина, на площ от 1509 ха. В него се опазват едни от най-старите смърчови гори в Европа, със средна възраст над 200 години. От март 1977 г. е включен в листата на биосферните резервати по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО.
„Централен Рилски резерват” е най-големият в България и един от най-големите в Европа. Създаден е с цел да се съхранят горски, субалпийски и алпийски екосистеми. Площта на резервата е 12 393,7 ха и обхваща значителна територия около връх Мусала.
Резерватът „Ибър” опазва храстови гори от клек, както и находищата от реликтни растения и редки животински видове. Площта му възлиза на 2248,6 ха. Обхваща северните склонове на билото на планината между върховете Ибър и Белмекен.
Рила е една от планините, в които туризмът е най-добре развит. В парка е обособена специална зона, наречена “Зона за интензивен туризъм”. Тя включва мрежа от пътеки и заслони, както и възможности за настаняване в разположените в парка бази. Тук са възможни различни дейности – конни преходи, велопреходи, преходи със ски по определени и обозначени за целта маршрути; палене на огън, бивакуване, алпинизъм и др. За любителите на дивата природа е изграден ботаническият маршрут “Приятели на растенията”. Изградени са и други специализирани маршрути като Екопътека „Бели Искър”, Пътека на балканската дива коза и др.
Оттук минават и два основни европейски туристически маршрута – Е4 и Е8.
На територията на парка са разположени 17 туристически хижи с около 1500 легла, които в голяма част се стопанисват от Българския туристически съюз. Освен това са изградени и 4 туристически заслона, които се използват при лоши метеорологични условия.
През 2007 г. паркът получи пълен сертификат за членство в Европейската мрежа от национални паркове – PAN Parks. През 2010 г. паркът беше ресертифициран от PAN Parks за следващите пет години. Това е международна оценка за неговата добре запазена и управлявана дива природа. PAN Parks сертификатите са знак, че защитената територия се опазва заради високата значимост на биоразнообразието в нея, но и заради ролята й за общественото развитие чрез устойчивия туризъм – източник на поминък за местните хора.
Фондация PAN Parks (Protected Areas Network Parks – Мрежа от защитени територии-паркове) е европейска неправителствена организация, която има за цел да опазва най-ценните обекти от дивата природа в Европа чрез изграждане на Мрежа от паркове, които развиват устойчив туризъм съвместно с местните общности.
Повече информация за парка и маршрутите в него можете да получите в дирекцията на парка в гр. Благоевград, в парковите офиси (в гр. Разлог, гр. Якоруда, гр. Белово, Вили Костенец, к.к. Боровец, гр. Самоков и гр. Дупница) и в Посетителския център за Национален парк „Рила” в Паничище.