Рилски манастир

Рилският манастир е един от символите на България и предпочитана туристическа дестинация. Манастирът е разположен в дебрите на Рила планина, между реките Рилска и Друшлявица, на 1147 м надморска височина. Манастирът се намира на около 120 км от София и на 41 км от Благоевград.
Рилската света обител е основана през първата половина на Х век. Историята й е пряко свързана с първия български отшелник св. Йоан Рилски, който се установил в района и се отдал на пост и молитва. Първоначалното място на манастира било в близост до пещерата, която светецът избрал за своя обител. След смъртта му през 946 г., св. Йоан Рилски бил погребан до пещерата, в която е намирал усамотение. Цар Петър (управлявал 927 – 969 г.) пренесъл мощите на Рилския чудотворец в Средец (София) и тогава вероятно той бил канонизиран за светец. Мощите били върнати в Рилската света обител през 1469 г.
През вековете Рилският манастир бил духовният, просветен и културен център България. По време на Възраждането (XVIII – XIX в.) Рилският манастир открил около 50 метоха в най-големите български селища, в които едни от най-образованите рилски монаси свещенодействали, откривали училища, довеждали поклонници в манастира.
През 1961 г. Рилският манастир бил обявен за Национален музей „Рилски манастир“, през 1976 г. – за Национален исторически резерват, а през 1983 г. ЮНЕСКО включил манастира в списъка на световното културно наследство. През 1991 г. държавата възстановява монашеския статут на манастира и закрива институцията Национален музей „Рилски манастир”. Рилският манастир, Хрельовата кула, църквата и манастирските сгради са обявени за групов архитектурен, художествен и исторически комплекс от национално значение през 1992 г. в брой 73 на Държавен вестник.
В сегашния си вид Рилската света обител е от XIX век, като само новата част на източното манастирско крило е от XX век. Най-старата сграда в светата обител е Хрельовата кула, построена през XIV век (1335 г.) Тя е била крепостта на манастира, както и жилище за монасите в размирни времена. На последния пети етаж на високата 24 метра кула се намира параклисът „Преображение Господне”. Понастоящем Хрельовата кула е отворена за посещения през летния сезон, като част от стенописите от XIV век могат да бъдат видени през прозоречните ниши на параклиса.
Цялата площ на светата обител, включваща църковните, жилищни и стопански сгради, е 8800 кв. м. Каменни, 22 метра високи стени ограждат просторния манастирски двор, храма „Рождество Богородично”, Хрельовата кула, музея, жилищните и стопански сгради. В манастира има около 300 помещения, 100 от които са монашески килии.
На мястото на стар храм през 1834 – 1837 г. била построена главната манастирска църква „Рождество Богородично”. Тя е петкуполна, кръстокуполна, с два странични параклиса и три олтарни ниши. Впечатляващи са дърворезбованите иконостаси и стенописите, дело на самоковски и бански майстори. В храма са работили много творци на четката и длетото, но само Захари Зограф е оставил своя автограф. В църквата се намира ковчегът с мощите на основателя на манастира св. Йоан Рилски, чудотворната икона „Св. Богородица Осеновица” от XII век, чудотворната икона на св. Йоан Рилски от XVIII век, много иконостасни и целувателни икони от XIX век.
От края на XIX век в Рилската света обител съществува музей, в който са изложени експонати, свързани с историята на манастира през вековете. Музейната експозиция включва ценни образци на българското и чуждестранно изкуство през периода ХIV-XIX век. Най-ценният експонат е дървеният кръст с изящна миниатюрна дърворезба, изработен от отец Рафаил. Дълги години работил над него майсторът дърворезбар, използвал най-фини длета и инструменти и го завършил през 1802 г., когато ослепял от тежката работа върху този шедьовър. Върху него са изобразени 36 библейски сцени – по 18 от всяка страна на кръста, и над 600 миниатюрни фигури.
Експозицията на манастирското стопанство до Самоковската порта включва воденицата, старата манастирска фурна, предмети, свързани със стопанската дейност на манастира – горско дело, скотовъдство, земеделие и др. В приземния етаж на северното манастирско крило се намира магерницата (старата манастирската кухня). Тя представлява 22-метров комин с конусовидна форма, в нея са големите казани, в които в миналото монаси-магери са приготвяли курбан (супа) за гостите на манастира по време на големи празници.
В Етнографския музей и във възрожденските гостни стаи в северното крило на манастира могат да се видят тъкани, национални костюми от различни етнографски области, различни съдове – дарове от различни селища и от поклонници на манастира. Желаещите да ги посетят заплащат входна такса в Църковно-историческия музей.
На около 4 км от манастира, по обозначена пътека, може да се стигне до пещерата, която св. Йоан Рилски избрал за свое убежище. По-късно до пещерата била изградена църквата „Успение на св. Йоан Рилски”, обновена през 1820 г. В пещерата се влиза след тесен проход между скалата и църквата.
Рилският манастир е действащ мъжки манастир. Пред двете манастирски порти са обособени паркинги за автомобили и автобуси. Манастирът предлага нощувка, а в манастирската книжарница и в магазинчетата на Хрельовата кула, както и в района около манастира, могат да се купят икони, албуми, картички,сувенири, както и изделия от традиционни български занаяти.