Белоградчишка крепост
Белоградчишката крепост се намира на 1.5 км от Град Белоградчик, сред прочутите Белоградчишки скали.
Крепостта съществува от римско време. През І – ІІІ век сл. Хр. римляните построили пътища в новите провинции на империята на Балканския полуостров, както и крепости, за да ги охраняват.
Задачата на Белоградчишката крепост била да контролирала пътя от град Рациария (в близост до днешното село Арчар в района на Видин). Римляните построили най-високата част на крепостта, наречена Цитаделата.
На няколко метра от нея има останки от друга крепост – Латинско кале, която служела за помощно укрепление.
При разделянето на Римската империя през 395 г. балканските земи влезли в пределите на Византия. В края на VІІ век Белоградчишката крепост попаднала в територията на новосъздадената българска държава.
По времето на цар Иван Срацимир (1356 г. – 1396 г.) крепостта била разширена и укрепена. През 1396 г. османците я завладели и по-късно я преустроили. В нея бил поставен гарнизон за защитата на западната част на империята и за потискане на въстанията на българите.
През 1850 г., когато Белоградчишкото въстание било разгромено, водачите му били изведени през един от тунелите на крепостта и обезглавени. На това място днес се издига паметник в памет на подвига им. През 1885 г., по време на Сръбско-българската война (1885 г.) крепостта последно е била използвана като военно съоръжение. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 41 на Държавен вестник от 1965 г.
Белоградчишката крепост има три отделени един от друг двора, чиято обща площ достига 10 210 кв. м, и едно укрепление. На крепостните стени и днес могат да се видят амбразури (отвори) за пушки и три бастиона и амбразури за оръдията.
Най-високата точка на крепостта, наречена Първа плоча, разкрива красива гледка към Стара планина.
Регионът е много популярен сред туристите заради красотата на Белоградчишки скали и многобройните исторически забележителности. Недалеч от Белоградчик се намира и Магурата (Рабишка пещера), където са съхранени скални рисунки, датирани от различни исторически епохи.
От 01 януари до 31 март – 09:00 – 17:00
м. Април – 09:00 – 18:00
м. Май – 09:00 – 19:00
м. Юни – Август – 09:00 – 20:00
м. Септември – 09:00 – 19:00
м. Октомври – 09:00 – 18:00
м. Ноември – Декември – 09:00 – 17:00
Белоградчишката крепост се намира на около 1,5 от центъра на града. До нея може да се стигне както пеша, така и с превозно средство. Пътят е добре асфалтиран и подходящ за автомобили. Навсякъде из Белоградчик и преди навлизането в самия град са поставени обозначителни табели за местоположението на крепостта и скалите.
Белоградчишката крепост се обслужва от екскурзоводи на български и немски език.
Туристически информационен център – Белоградчик
понеделник – петък
09:00 – 17:00
ул. „Поручик Дворянов” 1А
Тел: +359 877 881 283
E-mail: tourism@belogradchik.bg
Website: www.belogradchik.bg
Тел: +359 936 53 022
E-mail:tourism@belogradchik.bg
Website:https://belogradchishki-skali.com/
Белоградчишката крепост се намира на 1.5 км от Град Белоградчик, сред прочутите Белоградчишки скали.
Крепостта съществува от римско време. През І – ІІІ век сл. Хр. римляните построили пътища в новите провинции на империята на Балканския полуостров, както и крепости, за да ги охраняват.
Задачата на Белоградчишката крепост била да контролирала пътя от град Рациария (в близост до днешното село Арчар в района на Видин). Римляните построили най-високата част на крепостта, наречена Цитаделата.
На няколко метра от нея има останки от друга крепост – Латинско кале, която служела за помощно укрепление.
При разделянето на Римската империя през 395 г. балканските земи влезли в пределите на Византия. В края на VІІ век Белоградчишката крепост попаднала в територията на новосъздадената българска държава.
По времето на цар Иван Срацимир (1356 г. – 1396 г.) крепостта била разширена и укрепена. През 1396 г. османците я завладели и по-късно я преустроили. В нея бил поставен гарнизон за защитата на западната част на империята и за потискане на въстанията на българите.
През 1850 г., когато Белоградчишкото въстание било разгромено, водачите му били изведени през един от тунелите на крепостта и обезглавени. На това място днес се издига паметник в памет на подвига им. През 1885 г., по време на Сръбско-българската война (1885 г.) крепостта последно е била използвана като военно съоръжение. Обявена е за архитектурно-строителен паметник в бр. 41 на Държавен вестник от 1965 г.
Белоградчишката крепост има три отделени един от друг двора, чиято обща площ достига 10 210 кв. м, и едно укрепление. На крепостните стени и днес могат да се видят амбразури (отвори) за пушки и три бастиона и амбразури за оръдията.
Най-високата точка на крепостта, наречена Първа плоча, разкрива красива гледка към Стара планина.
Регионът е много популярен сред туристите заради красотата на Белоградчишки скали и многобройните исторически забележителности. Недалеч от Белоградчик се намира и Магурата (Рабишка пещера), където са съхранени скални рисунки, датирани от различни исторически епохи.
От 01 януари до 31 март – 09:00 – 17:00
м. Април – 09:00 – 18:00
м. Май – 09:00 – 19:00
м. Юни – Август – 09:00 – 20:00
м. Септември – 09:00 – 19:00
м. Октомври – 09:00 – 18:00
м. Ноември – Декември – 09:00 – 17:00
Белоградчишката крепост се намира на около 1,5 от центъра на града. До нея може да се стигне както пеша, така и с превозно средство. Пътят е добре асфалтиран и подходящ за автомобили. Навсякъде из Белоградчик и преди навлизането в самия град са поставени обозначителни табели за местоположението на крепостта и скалите.
Белоградчишката крепост се обслужва от екскурзоводи на български и немски език.
Туристически информационен център – Белоградчик
понеделник – петък
09:00 – 17:00
ул. „Поручик Дворянов” 1А
Тел: +359 877 881 283
E-mail: tourism@belogradchik.bg
Website: www.belogradchik.bg
Тел: +359 936 53 022
E-mail:tourism@belogradchik.bg
Website:https://belogradchishki-skali.com/
Виртуална карта
Снимки
© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.