Крепост Лютица, Ивайловград

Крепостта Лютица се намира на 5 км югозападно от Ивайловград и недалеч от римската вила „Армира”. Тя е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян”.
Предполага се, че това са останките на споменавания в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.), изиграл важна роля в българската история, особено при царуването на цар Калоян (1197 г. – 1207 г.). Основният градеж се датира още от IV – VI в. Твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа.
Руините на крепостта заемат площ от 26 дка и имат форма на неправилна елипса. Крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град (1 осмостенна, 2 кръгли и 9 правоъгълни). До момента са разкрити цитаделата (вътрешна крепост), донжонът (жилищна кула на управителя), основите на 2 църкви (от X в. и XV – XVI в.), некропол с 15 гроба, кладенец и останки от древна канализационна система.
Сред огромното количество находки от всички периоди – керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др., специален интерес представлява откритата керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.
Голяма част от артефактите, открити при крепостта, могат да се видят изложени в Общинския исторически музей в Ивайловград.

Крепостта Лютица се намира на 5 км югозападно от Ивайловград и недалеч от римската вила „Армира”. Тя е една от най-добре запазените български средновековни крепости и една от най-големите в Източните Родопи. Известна е още с имената “Мраморният град” и “Цитаделата на Калоян”.
Предполага се, че това са останките на споменавания в летописите голям и богат средновековен град Лютица – център на епископия (IX – XVII в.) и архиепископия (XVII – XVIII в.), изиграл важна роля в българската история, особено при царуването на цар Калоян (1197 г. – 1207 г.). Основният градеж се датира още от IV – VI в. Твърдината е просъществувала чак до края на XVIII в., когато запада, губейки значението си като фортификационно съоръжение, а нейните жители се преселват край близките минерални извори и основават село Лъджа.
Руините на крепостта заемат площ от 26 дка и имат форма на неправилна елипса. Крепостните стени са дълги около 600 м с височина до 10 м, като са запазени и 8 от 12-те кули на укрепения град (1 осмостенна, 2 кръгли и 9 правоъгълни). До момента са разкрити цитаделата (вътрешна крепост), донжонът (жилищна кула на управителя), основите на 2 църкви (от X в. и XV – XVI в.), некропол с 15 гроба, кладенец и останки от древна канализационна система.
Сред огромното количество находки от всички периоди – керамика, накити, монети, битови предмети от кост и метал, архитектурни детайли и др., специален интерес представлява откритата керамика, идентична на тази от Плиска и Преслав, с което се доказва, че крепостта е българска и е била център на високо развита култура.
Голяма част от артефактите, открити при крепостта, могат да се видят изложени в Общинския исторически музей в Ивайловград.

Туристическо сдружение „Ивайловград“

ул. „Орфей“ №1

Tel.: +359 3661 60 26

E-mail: tic_ivaylovgrad@abv.bg

Websait: www.eastrhodopetours.com

Общински исторически музей, Ивайловград

Ивайловград , ул. “П.Яворов” №1

Тел.: +359 3661 6026
Е-mail: ivg_muzei@abv.bg
Website: www.ivaylovgrad.org

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.