Родопите – планината на Орфей

В Родопите се намират едни от най-красивите и живописни места в България. Тучни поляни в невероятни нюанси на зеленото се редуват с тъмни иглолистни гори, стръмни канари и живописни каньони. Ако има дестинация, която си струва да бъде посетена през всеки сезон от годината, то това със сигурност са Родопите. Планината се простира на обширна територия и заема голяма част от Централна Южна България. Разделя се условно на Западни и Източни Родопи.
Западните Родопи са по-високи и в тях са съсредоточени високите върхове, ждрелата и пещерите, а Източните се характеризират с по-нисък релеф. В Родопите липсват типичните за Рила и Пирин високи зъбери и алпийски релефи. Известно е също, че планината не е заледявана през ледниковата епоха. В западната част на Родопите климатът е планински, докато на изток той е смекчен от топлите въздушни маси от Средиземноморието, донасяни по долините на реките.
Растителността в Западните Родопи е предимно централноевропейска, а в Източните – средиземноморска и субсредиземноморска. Горите в планината заемат площ от над 800 000 хектара, което е около 28% от горите на страната. По високите места те са предимно иглолистни – от ела (Abies), смърч (Picea), черен бор (Pinus nigra), бял бор (Pinus sylvestris), a в по-ниските места са широколистни – космат дъб (Quercus pubescens Willd.), мъждрян (Fraxinus ornus), червена хвойна (J. oxycedrus L.), източен бук (Fagus orientalis). В планината са регистрирани над 2000 вида висши растения. Има и много защитени видове, срещат се много билки, полски цветя. Един от най-интересните растителни видове е родопският силивряк (Haberlea rhodopensis), който вирее само тук. Легендата разказва, че е поникнал от кръвта на Орфей. Силиврякът има уникалната способност да се връща към живот дори и след като е изсушен.
Благоприятният климат и разнообразната растителност са причина за богатото разнообразие от животински видове. Регистрирани са 291 вида птици, като 4 от тях са световно застрашени – царски орел (Aquila heliaca), белошипа ветрушка (Falco naumanni), ливаден дърдавец (Crex crex) и малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). В Източните Родопи са съсредоточени много грабливи птици. Тук се срещат египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоглав лешояд (Gyps fulvus) и др.
В планината са регистрирани още 27 вида прилепи, 40 вида малки и големи бозайници (европейски вълк, кафява мечка, обикновена видра и др.), 13 земноводни и 30 вида влечуги.
Според най-разпространената легенда в Родопите е роден митичният певец Орфей, който омайвал с вълшебната си музика хора и животни. Друго древно предание разказва за тракийския цар Хем и царицата Родопе, които се обичали толкова много, че се наричали един друг с божествени имена – Зевс и Хера. Боговете се разсърдили на дързостта им и ги разделили, превръщайки ги в отдалечени планини (Стара планина и Родопите). Тези и други легенди превръщат Родопите в място с особен мистицизъм. В източната част на планината се намира скалният комплекс Перперикон. Именно тук се е намирал и храмът на бог Дионис, с който също са свързани много легенди. Според две от тях от олтара на храма са изречени две сбъднали се пророчества – едното е предвещавало на Александър Македонски славата на завоевател на света, а другото е предричало могъществото на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
Родопите са сред най-предпочитаните дестинации за зимен туризъм – тук само на разстояние от около 10 км са разположени два ски курорта – Пампорово и Чепеларе.
През летния сезон Родопите са изключително приятно място за пешеходна разходка или велообиколки. В близост до Чепеларе се намира природната забележителност Чудните мостове, която се е превърнала в един от символите на планината.
Развитият селски туризъм в Родопите е много добра възможност за запознаване с местната култура и кухня. Хората в региона са много гостоприемни, а отсядайки в някоя селска къща, гостите със сигурност ще имат възможност да опитат различни родопски ястия, като например прочутия пататник, чевермето, смилянския фасул и др. Сред най-предпочитаните от туристи са селата Широка лъка, Гела, Могилица, Ковачевица, Лещен, Арда, Триград, Ягодина, Момчиловци, Орехово, Смилян и много други.
Обиколката на забележителностите в Родопите е съпроводена с преминаване през величественото Триградско и Буйновско ждрело. В района на двете ждрела се намират три уникални пещери – Дяволското гърло, Харамийската и Ягодинската пещера, които са достъпни за посещение.
Освен селата, родопските градове също предлагат много добри условия за настаняване. В Родопите се намират някои от най-популярните български балнео и СПА курорти – Велинград и Девин. Съчетанието на лековита минерална вода и чистия планински въздух привлича хората по тези земи от хилядолетия. Почивката в СПА курорт може да бъде съчетана с културен туризъм – музеите в Смолян, Чепеларе, Батак, Златоград, Кърджали съхраняват историята на региона и уникалната местна култура.
За да добиете най-пълна представа за местните обичаи и култура, трябва да посетите Родопите по време на някой от фестивалите и празниците. Роженският събор има над стогодишна традиция. На всеки 4 години през август българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, където певци и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко сцени. Изключително въздействащо е изпълнението на 100-те кабагайди.
По вековна традиция всяка година в началото на месец август на Илинденските поляни край родопското село Гела се събират местните родове и се веселят, свирят, пеят и танцуват. Традицията се спазва и до днес и съхранява песенното богатство на Родопите. Целта на фестивала е да популяризира автентичния родопски фолклор.
Всяка година в края на юли в Триградското ждрело се провежда фестивалът „Орфически мистерии”, който включва демонстрации на езически ритуали от различни епохи.
В Златоград се намира единственият в Родопите етнографски комплекс, където можете да се запознаете отблизо с вековните традиции на местните майстори занаятчии.
В планината и до днес могат да се видят останките на много антични и средновековни крепости, сред които най-популярни са Моняк до Кърджали, Устра до гр. Джебел, Цепина до село Дорково, Асеновата крепост, Момчиловата крепост и др.
Язовирите „Доспат” и „Батак” са предпочитана дестинация за рибари, в тях има добри условия и за водни спортове.
Обширната територия на Родопите предлага възможности за различни изживявания. Съчетанието на природни и исторически забележителности с разнообразните възможности за настаняване и вкусната местна кухня превръщат Родопите в място, което оставя дълбок отпечатък и предлага незабравими спомени.

В Родопите се намират едни от най-красивите и живописни места в България. Тучни поляни в невероятни нюанси на зеленото се редуват с тъмни иглолистни гори, стръмни канари и живописни каньони. Ако има дестинация, която си струва да бъде посетена през всеки сезон от годината, то това със сигурност са Родопите. Планината се простира на обширна територия и заема голяма част от Централна Южна България. Разделя се условно на Западни и Източни Родопи.
Западните Родопи са по-високи и в тях са съсредоточени високите върхове, ждрелата и пещерите, а Източните се характеризират с по-нисък релеф. В Родопите липсват типичните за Рила и Пирин високи зъбери и алпийски релефи. Известно е също, че планината не е заледявана през ледниковата епоха. В западната част на Родопите климатът е планински, докато на изток той е смекчен от топлите въздушни маси от Средиземноморието, донасяни по долините на реките.
Растителността в Западните Родопи е предимно централноевропейска, а в Източните – средиземноморска и субсредиземноморска. Горите в планината заемат площ от над 800 000 хектара, което е около 28% от горите на страната. По високите места те са предимно иглолистни – от ела (Abies), смърч (Picea), черен бор (Pinus nigra), бял бор (Pinus sylvestris), a в по-ниските места са широколистни – космат дъб (Quercus pubescens Willd.), мъждрян (Fraxinus ornus), червена хвойна (J. oxycedrus L.), източен бук (Fagus orientalis). В планината са регистрирани над 2000 вида висши растения. Има и много защитени видове, срещат се много билки, полски цветя. Един от най-интересните растителни видове е родопският силивряк (Haberlea rhodopensis), който вирее само тук. Легендата разказва, че е поникнал от кръвта на Орфей. Силиврякът има уникалната способност да се връща към живот дори и след като е изсушен.
Благоприятният климат и разнообразната растителност са причина за богатото разнообразие от животински видове. Регистрирани са 291 вида птици, като 4 от тях са световно застрашени – царски орел (Aquila heliaca), белошипа ветрушка (Falco naumanni), ливаден дърдавец (Crex crex) и малък корморан (Phalacrocorax pygmeus). В Източните Родопи са съсредоточени много грабливи птици. Тук се срещат египетски лешояд (Neophron percnopterus), белоглав лешояд (Gyps fulvus) и др.
В планината са регистрирани още 27 вида прилепи, 40 вида малки и големи бозайници (европейски вълк, кафява мечка, обикновена видра и др.), 13 земноводни и 30 вида влечуги.
Според най-разпространената легенда в Родопите е роден митичният певец Орфей, който омайвал с вълшебната си музика хора и животни. Друго древно предание разказва за тракийския цар Хем и царицата Родопе, които се обичали толкова много, че се наричали един друг с божествени имена – Зевс и Хера. Боговете се разсърдили на дързостта им и ги разделили, превръщайки ги в отдалечени планини (Стара планина и Родопите). Тези и други легенди превръщат Родопите в място с особен мистицизъм. В източната част на планината се намира скалният комплекс Перперикон. Именно тук се е намирал и храмът на бог Дионис, с който също са свързани много легенди. Според две от тях от олтара на храма са изречени две сбъднали се пророчества – едното е предвещавало на Александър Македонски славата на завоевател на света, а другото е предричало могъществото на първия римски император Гай Юлий Цезар Октавиан Август.
Родопите са сред най-предпочитаните дестинации за зимен туризъм – тук само на разстояние от около 10 км са разположени два ски курорта – Пампорово и Чепеларе.
През летния сезон Родопите са изключително приятно място за пешеходна разходка или велообиколки. В близост до Чепеларе се намира природната забележителност Чудните мостове, която се е превърнала в един от символите на планината.
Развитият селски туризъм в Родопите е много добра възможност за запознаване с местната култура и кухня. Хората в региона са много гостоприемни, а отсядайки в някоя селска къща, гостите със сигурност ще имат възможност да опитат различни родопски ястия, като например прочутия пататник, чевермето, смилянския фасул и др. Сред най-предпочитаните от туристи са селата Широка лъка, Гела, Могилица, Ковачевица, Лещен, Арда, Триград, Ягодина, Момчиловци, Орехово, Смилян и много други.
Обиколката на забележителностите в Родопите е съпроводена с преминаване през величественото Триградско и Буйновско ждрело. В района на двете ждрела се намират три уникални пещери – Дяволското гърло, Харамийската и Ягодинската пещера, които са достъпни за посещение.
Освен селата, родопските градове също предлагат много добри условия за настаняване. В Родопите се намират някои от най-популярните български балнео и СПА курорти – Велинград и Девин. Съчетанието на лековита минерална вода и чистия планински въздух привлича хората по тези земи от хилядолетия. Почивката в СПА курорт може да бъде съчетана с културен туризъм – музеите в Смолян, Чепеларе, Батак, Златоград, Кърджали съхраняват историята на региона и уникалната местна култура.
За да добиете най-пълна представа за местните обичаи и култура, трябва да посетите Родопите по време на някой от фестивалите и празниците. Роженският събор има над стогодишна традиция. На всеки 4 години през август българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, където певци и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко сцени. Изключително въздействащо е изпълнението на 100-те кабагайди.
По вековна традиция всяка година в началото на месец август на Илинденските поляни край родопското село Гела се събират местните родове и се веселят, свирят, пеят и танцуват. Традицията се спазва и до днес и съхранява песенното богатство на Родопите. Целта на фестивала е да популяризира автентичния родопски фолклор.
Всяка година в края на юли в Триградското ждрело се провежда фестивалът „Орфически мистерии”, който включва демонстрации на езически ритуали от различни епохи.
В Златоград се намира единственият в Родопите етнографски комплекс, където можете да се запознаете отблизо с вековните традиции на местните майстори занаятчии.
В планината и до днес могат да се видят останките на много антични и средновековни крепости, сред които най-популярни са Моняк до Кърджали, Устра до гр. Джебел, Цепина до село Дорково, Асеновата крепост, Момчиловата крепост и др.
Язовирите „Доспат” и „Батак” са предпочитана дестинация за рибари, в тях има добри условия и за водни спортове.
Обширната територия на Родопите предлага възможности за различни изживявания. Съчетанието на природни и исторически забележителности с разнообразните възможности за настаняване и вкусната местна кухня превръщат Родопите в място, което оставя дълбок отпечатък и предлага незабравими спомени.

Туристически информационен център – Смолян

понеделник – неделя
8:30-12:00; 12:30-17:00

бул. „България“ № 5

Тел: +359 301 62530
E-mail: toursmolyan@abv.bg
Website: www.smolyan.bg

Туристически информационен център – Чепеларе

Понеделник – петък: 8:30 – 17:30

гр.Чепеларе; ул.“Дичо Петров“ № 1 А

Тел:
+359 3051 81-78
+359 882 362 547
E-mail: tic@chepelare.bg
Website: https://visitchepelare.bg/bg/

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.