Крепост Урвич
Останките от средновековната крепост Урвич се намират в Лозенската планина, на километър от село Кокаляне, над пътя между София и Самоков. Наблизо е и Кокалянският манастир.
Историята на укреплението не е изцяло изяснена. Предполага се, че е построено през ХІІІ век, а целта му е била да пази прохода към град София (тогава крепост Сердика). В онези далечни времена Урвич е представлявала наистина непревземаема крепост, заобиколена от три страни от буйните води на река Искър.
Днес от крепостта са останали части от основите, от една бойна кула и от крепостната църква „Св. Илия”. Стената е ограждала площ с формата на трапец, дълга 350 м и широка до 150 м. Там, където крепостта е била уязвима, са се извисявали бойни кули. Останките на една от тях е запазена до днес на височина до 7-8 м с дебелина на стените до 1,20 м.
Най-често крепостта е споменавана във връзка с последните битки на цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.) срещу османските нашественици. След като превзели Ихтиман и Самоков, османците се насочили към София, но за да достигнат целта си, първо трябвало да обезопасят крепостта Урвич. Според местна легенда в построяването на укреплението участвали хора от всички околни селища. Когато османците неуспешно атакували няколко пъти крепостта, те решили да използват не сила, а хитрост. Били наясно, че войниците в Урвич от таен изход излизат през нощта, за да се снабдяват с прясна вода от реката, и решили да намерят тайната врата. Един ден пашата, предвождащ османската армия, хванал една овчарка от близко село и заплашил да убие невръстното й дете, ако не издаде къде е скритата врата на Урвич. Жената, която се била клела никога да не издаде тази тайна, за да спаси детето си, издала на пашата тайния вход и в мъката си се проклела Господ да я накаже. Според преданието предателството било наказано и овчарката се превърнала в камък. Така нападателите успели да изненадат нищо неподозиращите български войници, превзели крепостта и я сринали до основи.
Няма информация Урвич да е продължила да съществува след падането на България под османско владичество. Днес до крепостта се достига по утъпкана пътека, която започва от главния път между София и Самоков.
Малко след село Кокаляне, по пътя за Самоков вляво има паметник от епохата на социализма и паркинг. Оттам надолу се спуска стръмна пътека, слиза се в дерето, преминава се през малък мост и се продължава само направо. Пътеката води до останките на крепостта. Преходът трае около 30 мин.
Туристически информационен център – София
Понеделник – петък: 9:30 – 18:00
гр. София 1000, в подлеза пред Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Tел.: +359 2 4918344
Tел.: +359 2 4918345
E-mail: tourist@info-sofia.bg
Туристически информационен център – Ларго
Понеделник – петък: 9:30 – 18:00
Метростанция „Сердика 2“
Тел.: +359 2 4949315
E-mail: largo@info-sofia.bg
Инфо точка – Читалнята
Понеделник – неделя: 10:00 – 20:00
В Градската градина
Тел.: +359 885 921 620
E-mail: chitalnyata@gmail.com
Website: https://www.visitsofia.bg/bg/
Останките от средновековната крепост Урвич се намират в Лозенската планина, на километър от село Кокаляне, над пътя между София и Самоков. Наблизо е и Кокалянският манастир.
Историята на укреплението не е изцяло изяснена. Предполага се, че е построено през ХІІІ век, а целта му е била да пази прохода към град София (тогава крепост Сердика). В онези далечни времена Урвич е представлявала наистина непревземаема крепост, заобиколена от три страни от буйните води на река Искър.
Днес от крепостта са останали части от основите, от една бойна кула и от крепостната църква „Св. Илия”. Стената е ограждала площ с формата на трапец, дълга 350 м и широка до 150 м. Там, където крепостта е била уязвима, са се извисявали бойни кули. Останките на една от тях е запазена до днес на височина до 7-8 м с дебелина на стените до 1,20 м.
Най-често крепостта е споменавана във връзка с последните битки на цар Иван Шишман (управлявал 1371 – 1395 г.) срещу османските нашественици. След като превзели Ихтиман и Самоков, османците се насочили към София, но за да достигнат целта си, първо трябвало да обезопасят крепостта Урвич. Според местна легенда в построяването на укреплението участвали хора от всички околни селища. Когато османците неуспешно атакували няколко пъти крепостта, те решили да използват не сила, а хитрост. Били наясно, че войниците в Урвич от таен изход излизат през нощта, за да се снабдяват с прясна вода от реката, и решили да намерят тайната врата. Един ден пашата, предвождащ османската армия, хванал една овчарка от близко село и заплашил да убие невръстното й дете, ако не издаде къде е скритата врата на Урвич. Жената, която се била клела никога да не издаде тази тайна, за да спаси детето си, издала на пашата тайния вход и в мъката си се проклела Господ да я накаже. Според преданието предателството било наказано и овчарката се превърнала в камък. Така нападателите успели да изненадат нищо неподозиращите български войници, превзели крепостта и я сринали до основи.
Няма информация Урвич да е продължила да съществува след падането на България под османско владичество. Днес до крепостта се достига по утъпкана пътека, която започва от главния път между София и Самоков.
Малко след село Кокаляне, по пътя за Самоков вляво има паметник от епохата на социализма и паркинг. Оттам надолу се спуска стръмна пътека, слиза се в дерето, преминава се през малък мост и се продължава само направо. Пътеката води до останките на крепостта. Преходът трае около 30 мин.
Туристически информационен център – София
Понеделник – петък: 9:30 – 18:00
гр. София 1000, в подлеза пред Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Tел.: +359 2 4918344
Tел.: +359 2 4918345
E-mail: tourist@info-sofia.bg
Туристически информационен център – Ларго
Понеделник – петък: 9:30 – 18:00
Метростанция „Сердика 2“
Тел.: +359 2 4949315
E-mail: largo@info-sofia.bg
Инфо точка – Читалнята
Понеделник – неделя: 10:00 – 20:00
В Градската градина
Тел.: +359 885 921 620
E-mail: chitalnyata@gmail.com
Website: https://www.visitsofia.bg/bg/
Виртуална карта
Снимки
© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.