Смолян

Град Смолян е разположен в Средните Родопи, Южна България. Намира се на 104 км южно от Пловдив и на 98 км западно от Кърджали. Градът заема по-голяма част от котловината на река Черна. Като град Смолян е създаден през 1960 г. при сливането на трите големи квартала Смолян, Райково и Устово. Населението на града е около 32 000 души.
Най-ранните археологически свидетелства за района на Смолян датират от края на бронзовата епоха – XIII в. пр.н.е. Родопите се смятат за свещена тракийска планина, родно място на Орфей. За тази епоха (XI в. пр.н.е.) свидетелстват проучените светилища на вр. Ком (1570 м), могилни некрополи край с. Гела и уникален плосък некропол – с. Стойките.
През IV-V в. родопските траки приемат християнството, за което свидетелстват много ранни християнски базилики (VII-IX в.).
След падането на българската държава под османска власт със султански ферман от 1519 г. районът на Средните Родопи е предоставен на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби.
Смолянският край остава в пределите на Османската империя до 1912 година.
Интерес за туристите в Смолян представлява Архитектурният комплекс Стари къщи в Чешитската махала. Тя е най-старата махала в квартал Райково с най-представителните къщи, построени след 1835 г. Широко разпространение имат двойните братски къщи. В основата си това са две къщи, обединени от обща разделителна стена, без функционална връзка помежду им. Братската Чешитева къща е строена в края на ХІХ в. от неизвестен майстор. Тя е типичен пример за симетрична братска къща. Собствениците – братя Георги и Тодор Чешитеви, са били заможни занаятчии. Мильон Чешитевата къща е пример за единична симетрична къща, принадлежала на богат търговец. Гьорджева къща е построена през 1873 г. за жилищни и стопански нужди на занаятчийското семейство. Първоначалният й собственик е Райчо Гьорджев, който се е занимавал с обработка на вълна. През 1984 г. къщата е предоставена на Историческия музей – Смолян, за експозиция, посветена на унгарския поет и преводач Ласло Наги. Около 1870 г. в Смолян е построена Чешитската чешма. Според местни предания водата й е лековита.
За туристите и гостите на града един от най-интересните обекти е Регионалният исторически музей „Стою Шишков”. Неговата постоянна експозиция „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни“ дава богата информация за историята на региона.
Най-големият Планетариум с астрономическа обсерватория в България се намира в град Смолян. Той започва своята дейност през 1975 г. и е един от най-посещаваните туристически обекти в града. Тук могат да бъдат наблюдавани сеанси в звездната зала, правят се наблюдения с телескопи, представят се програми-приказки за най-малките и т.н.
Най-големият източноправославен храм в Южна България също е в град Смолян. Църквата е осветена на 2 юли 2006 година. Носи името на Висарион Смоленски, местен епископ и мъченик от XVII век.
На левия склон на долината на река Черна и на север под Орфеевите скали и връх Снежанка се намират Смолянските езера. В миналото езерата са били около 20 на брой, но днес добре оформени са 7 езера, другите са се превърнали в блата. Първото езеро е в края на Смолян, вляво от пътя за Пампорово и Пловдив – Керяновият гьол (известно още като Платеното). В района на езерата има удобни места за къмпингуване и риболов.
В околностите на Смолян е изградена екопътека „Невястата” с дължина около 750 метра, която води до скала Невястата (Соколица, Турлука) – един от символите на Смолян. Началото й е на двайсетина метра от шосето Смолян – Пампорово. Маршрутът започва вдясно от арката на входа за манастира „Св. Пантелеймон”. Минава се през живописни кътчета -странни изсечени скали, потънали в здравец, мъх и папрати.
В западния край на гр. Смолян, на изхода от кв. Средок, започва резерват „Сосковчето” и екопътека „Каньонът на водопадите”. Най-горната й точка е на около 1800 м надморска височина, а денивелацията й е около 700 м. Пътеката върви срещу течението на реката и изкачвайки се нагоре, преминава през редица водни каскади, които образуват система от малки и средни водопади, преливащи един в друг. Пътеката преминава по метални и живописни дървени мостчета, които прехвърлят Еленска река и се редуват с кътчета за отдих и места за пикници.
Смолян добре посреща своите гости. В града има и малки хотели, настаняване е възможно и в близките села и в курорта Пампорово. Заведенията за хранене предлагат вкусни местни родопски ястия.

Град Смолян е разположен в Средните Родопи, Южна България. Намира се на 104 км южно от Пловдив и на 98 км западно от Кърджали. Градът заема по-голяма част от котловината на река Черна. Като град Смолян е създаден през 1960 г. при сливането на трите големи квартала Смолян, Райково и Устово. Населението на града е около 32 000 души.
Най-ранните археологически свидетелства за района на Смолян датират от края на бронзовата епоха – XIII в. пр.н.е. Родопите се смятат за свещена тракийска планина, родно място на Орфей. За тази епоха (XI в. пр.н.е.) свидетелстват проучените светилища на вр. Ком (1570 м), могилни некрополи край с. Гела и уникален плосък некропол – с. Стойките.
През IV-V в. родопските траки приемат християнството, за което свидетелстват много ранни християнски базилики (VII-IX в.).
След падането на българската държава под османска власт със султански ферман от 1519 г. районът на Средните Родопи е предоставен на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъчелеби.
Смолянският край остава в пределите на Османската империя до 1912 година.
Интерес за туристите в Смолян представлява Архитектурният комплекс Стари къщи в Чешитската махала. Тя е най-старата махала в квартал Райково с най-представителните къщи, построени след 1835 г. Широко разпространение имат двойните братски къщи. В основата си това са две къщи, обединени от обща разделителна стена, без функционална връзка помежду им. Братската Чешитева къща е строена в края на ХІХ в. от неизвестен майстор. Тя е типичен пример за симетрична братска къща. Собствениците – братя Георги и Тодор Чешитеви, са били заможни занаятчии. Мильон Чешитевата къща е пример за единична симетрична къща, принадлежала на богат търговец. Гьорджева къща е построена през 1873 г. за жилищни и стопански нужди на занаятчийското семейство. Първоначалният й собственик е Райчо Гьорджев, който се е занимавал с обработка на вълна. През 1984 г. къщата е предоставена на Историческия музей – Смолян, за експозиция, посветена на унгарския поет и преводач Ласло Наги. Около 1870 г. в Смолян е построена Чешитската чешма. Според местни предания водата й е лековита.
За туристите и гостите на града един от най-интересните обекти е Регионалният исторически музей „Стою Шишков”. Неговата постоянна експозиция „Културно-историческото богатство на Родопите от древността до наши дни“ дава богата информация за историята на региона.
Най-големият Планетариум с астрономическа обсерватория в България се намира в град Смолян. Той започва своята дейност през 1975 г. и е един от най-посещаваните туристически обекти в града. Тук могат да бъдат наблюдавани сеанси в звездната зала, правят се наблюдения с телескопи, представят се програми-приказки за най-малките и т.н.
Най-големият източноправославен храм в Южна България също е в град Смолян. Църквата е осветена на 2 юли 2006 година. Носи името на Висарион Смоленски, местен епископ и мъченик от XVII век.
На левия склон на долината на река Черна и на север под Орфеевите скали и връх Снежанка се намират Смолянските езера. В миналото езерата са били около 20 на брой, но днес добре оформени са 7 езера, другите са се превърнали в блата. Първото езеро е в края на Смолян, вляво от пътя за Пампорово и Пловдив – Керяновият гьол (известно още като Платеното). В района на езерата има удобни места за къмпингуване и риболов.
В околностите на Смолян е изградена екопътека „Невястата” с дължина около 750 метра, която води до скала Невястата (Соколица, Турлука) – един от символите на Смолян. Началото й е на двайсетина метра от шосето Смолян – Пампорово. Маршрутът започва вдясно от арката на входа за манастира „Св. Пантелеймон”. Минава се през живописни кътчета -странни изсечени скали, потънали в здравец, мъх и папрати.
В западния край на гр. Смолян, на изхода от кв. Средок, започва резерват „Сосковчето” и екопътека „Каньонът на водопадите”. Най-горната й точка е на около 1800 м надморска височина, а денивелацията й е около 700 м. Пътеката върви срещу течението на реката и изкачвайки се нагоре, преминава през редица водни каскади, които образуват система от малки и средни водопади, преливащи един в друг. Пътеката преминава по метални и живописни дървени мостчета, които прехвърлят Еленска река и се редуват с кътчета за отдих и места за пикници.
Смолян добре посреща своите гости. В града има и малки хотели, настаняване е възможно и в близките села и в курорта Пампорово. Заведенията за хранене предлагат вкусни местни родопски ястия.

Туристически информационен център – Смолян

Всеки ден: 8:30-12:00; 12:30-17:00

бул. „България“ № 5

Тел: +359 301 62530
E-mail: toursmolyan@abv.bg
Website: www.smolyan.bg

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.