Батошевски манастир „Успение Богородично” – село Батошево

Батошевският манастир „Успение Богородично” се намира на около 25 км от Севлиево и на около 7 км от село Батошево.
Според каменна плоча манастирът е основан по времето на цар Михаил ІI Асен (управлявал 1246 – 1256 г.). След падането на България под османско владичество манастирът е изоставен. Възобновен е през 1809 г., когато монахът Исай се заселил в близост до останките на светата обител. Строителството на новия манастир започва през 1835 г. Главната църква „Света Богородица” е изградена през 1836 г. от майстор Константин от град Пещера. По същото време били построени и жилищните сгради. След възстановяването си Батошевският манастир се превръща в просветно и революционно средище.
По време на Априлското въстание през 1876 г. банда разбойници обградила и подпалила светата обител – изгорели северната и западната част на манастира, както и част от църквата. През 1878 г. изгорелите части били възстановени.
Дърворезбованият иконостас с растителни орнаменти, в който са включени и 12 пана със сюжети от Шестоднева, е смятан за едно от най-големите постижения на резбарите от Троянската школа. В църквата посетителите могат да видят иконите на „Св. Архангел Михаил”, „Св. Богородица”, „Христос Вседържител” и др. Изключително постижение на изкуството са и стенописите в открития притвор. Манастирът е обявен за архитектурно-исторически паметник на културата с разпореждане на Министерския съвет от 1971 г.
В манастира се продават информационни материали и икони. При желание от страна на туристите монасите в манастира могат да разкажат повече за историята му. Храмовият празник на Батошевския манастир е на 15 август. Манастирът е действащ, мъжки, предлага настаняване.

Батошевският манастир „Успение Богородично” се намира на около 25 км от Севлиево и на около 7 км от село Батошево.
Според каменна плоча манастирът е основан по времето на цар Михаил ІI Асен (управлявал 1246 – 1256 г.). След падането на България под османско владичество манастирът е изоставен. Възобновен е през 1809 г., когато монахът Исай се заселил в близост до останките на светата обител. Строителството на новия манастир започва през 1835 г. Главната църква „Света Богородица” е изградена през 1836 г. от майстор Константин от град Пещера. По същото време били построени и жилищните сгради. След възстановяването си Батошевският манастир се превръща в просветно и революционно средище.
По време на Априлското въстание през 1876 г. банда разбойници обградила и подпалила светата обител – изгорели северната и западната част на манастира, както и част от църквата. През 1878 г. изгорелите части били възстановени.
Дърворезбованият иконостас с растителни орнаменти, в който са включени и 12 пана със сюжети от Шестоднева, е смятан за едно от най-големите постижения на резбарите от Троянската школа. В църквата посетителите могат да видят иконите на „Св. Архангел Михаил”, „Св. Богородица”, „Христос Вседържител” и др. Изключително постижение на изкуството са и стенописите в открития притвор. Манастирът е обявен за архитектурно-исторически паметник на културата с разпореждане на Министерския съвет от 1971 г.
В манастира се продават информационни материали и икони. При желание от страна на туристите монасите в манастира могат да разкажат повече за историята му. Храмовият празник на Батошевския манастир е на 15 август. Манастирът е действащ, мъжки, предлага настаняване.

понеделник – неделя; 08.00 – 20.00

 

От Севлиево се тръгва по главния път за град Габрово. Отбива се към село Горна Росица, 6 км след него е село Батошево. Преминава се през селото и на около 7 км след него е манастирът „Успение Богородично”.

Туристически информационен център – Габрово

Понеделник – петък: 9:00 – 17:30

ул. „Опълченска“ №11

Tел: +359 66 818 406
E-mail: tic@gabrovo.bg
Website: www.visit.gabrovo.bg

Батошевски манастир „Успение Богородично”

Телефон: +359 88 79 77 522

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.