Белинташ – природна забележителност

Природната забележителност „Белинташ” е обявена със Заповед № РД-1464/12.12.2003 г. на МОСВ с цел запазване на уникално скално образувание. Намира се в Родопите, в землището на с. Сини връх. Общата площ на природната забележителност е 2.3 ха.

Представлява платовидно скално образувание с дължина 750 м, ширина от 30 до 50 м и височина приблизително 35 м. Изградена е от вулканогено-седиментни скали (вулкански туфи). Името на мястото означава бял камък. В резултат от специфичното изветряне на скалата са образувани живописни форми.

Счита се, че върху нея е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий – бога на тракийското племе беси. В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца и множество каналчета към тях, които са пълни с вода, като това не са единствените следи от древно тракийско светилище. Белинташ е един от многото мегалитни тракийски паметници в Родопите.

Скалният комплекс е и място за гнездене на алпийски бързолет (Apus melba), червенокръста лястовица (Hirundo daurica) и черношипа ветрушка (Falco tinnunculus).

Природната забележителност се стопанисва и охранява от община Асеновград и Държавно горско стопанство – Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив.

Природната забележителност „Белинташ” е обявена със Заповед № РД-1464/12.12.2003 г. на МОСВ с цел запазване на уникално скално образувание. Намира се в Родопите, в землището на с. Сини връх. Общата площ на природната забележителност е 2.3 ха.

Представлява платовидно скално образувание с дължина 750 м, ширина от 30 до 50 м и височина приблизително 35 м. Изградена е от вулканогено-седиментни скали (вулкански туфи). Името на мястото означава бял камък. В резултат от специфичното изветряне на скалата са образувани живописни форми.

Счита се, че върху нея е съществувало древно тракийско светилище на бог Сабазий – бога на тракийското племе беси. В горната част на скалния масив има издълбани два кладенеца и множество каналчета към тях, които са пълни с вода, като това не са единствените следи от древно тракийско светилище. Белинташ е един от многото мегалитни тракийски паметници в Родопите.

Скалният комплекс е и място за гнездене на алпийски бързолет (Apus melba), червенокръста лястовица (Hirundo daurica) и черношипа ветрушка (Falco tinnunculus).

Природната забележителност се стопанисва и охранява от община Асеновград и Държавно горско стопанство – Асеновград, под контрола на РИОСВ – Пловдив.

От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно след с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махалите Врата и Кабата. За Белинташ се тръгва наляво, преминава се през махала Врата, след това се достига до разклон, на който има покрита чакалня като барака, тръгва се надясно (има табела) и се стига до гробище. Вдясно от него е пътят за Белинташ.

Туристически информационен център – Пловдив

4000, гр. Пловдив, ул. „Райко Даскалов“ 1 (пл. „Римски стадион“)

понеделник-неделя
9:00 – 22:00 (лятно работно време)
9:00 – 20:00 (зимно работно време)

Teл:+359 32 620 229
Websites:
http://www.visitplovdiv.com/bg
http://oldplovdiv.bg

Туристически информационен център – Асеновград

понеделник – петък
9:00 – 17:00

4230 Център, Асеновград пл. „Академик Николай Хайтов“ 2

Тел: +359 88 444 6256
Е-mail: tic@assenovgrad.com

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.