Белоградчик

Град Белоградчик се намира в северозападната част на България, в близост до границата със Сърбия. Градът е разположен на около 170 км от София.

Първите свидетелства за заселването в района са от ранното Средновековие. Множество находки от тази епоха са намерени в района на Белоградчишките скали и най-високата част на Белоградчишката крепост – Цитаделата.

През XIV в., по времето на Видинското царство (1371 г. – 1422 г.) Белоградчик се превръща в административен и културен център. През 1396 г. районът на Белоградчик е превзет от османците.

Градът придобива световна известност с включването на Белоградчишките скали в гласуването за новите Седем чудеса на света.

Белоградчишките скали са природен феномен на повече от 200 млн. години. Те обхващат територия с дължина от 30 км и ширина от около 6-7 км. Заради причудливите си форми скалите носят различни имена, като най-популярните са „Конника”, „Мадоната”, „Замъка”, „Адам и Ева”. На запад от Белоградчик се намират скалите „Еркюпия”и „Борич”, до които се стига по асфалтиран път, подходящ за превозни средства. На много места личат останки от постройки и зидове.

На около 4 км от града се намират друга група скали – в района на Латинското кале и Лепенишката пещера. Около селата Гюрич и Белотинци, които са на около 40 км от Белоградчик, се намират последните скали от скалната група.

В района на скалите, в близост до града, се намира и Белоградчишката крепост, играла важна роля при отбраната на региона през вековете.

На 100 м от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към БАН. Обсерваторията има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе. Ако я посетите през светлата част на денонощието, ще можете да разгледате телескопите и оборудването на обсерваторията, както и снимки на интересни небесни обекти. Нощните посещения се осъществяват при предварителна заявка и при ясно време.

Историческият музей в града се намира в Пановата къща в Белоградчик, която е построена през 1810 г. Експозицията представя историята, бита и обичаите на региона.

Друга интересна забележителност е Художествената галерия , в която се съхраняват над 200 платна, между които и творби на Владимир Димитров-Майстора (1882 г. – 1960 г.), Йоан Левиев (1934 г. – 1994 г.), Бахит Бапишев и др.

В Белоградчик се намира и единственият в Северозападна България Природонаучен музей. Музеят отваря врати през 1975 г. и съхранява над 3000 експоната, които представят растителното и животинско многообразие на региона.

На около 20 км от града се намира пещерата Магурата, в която са открити множество скални рисунки, датиращи от различни периоди. В пещерата е открит и уникален слънчево-лунен календар с 366 дни. Магурата е една от най-големите пещери в България, като от нея са разкрити галерии с обща дължина от 2500 м. Това е и една от най-посещаваните пещери в страната.

Недалеч от Магурата се намира Рабишкото езеро – най-голямото текстонско езеро в България. Площта му е 3250 дка. След проучвания е установено, че езерото е безотточно. Според една легенда тук живеело чудовище, което пожелало да му бъде принесено в жертва красиво местно момиче. Районът около езерото е подходящ за къмпингуване.

Белоградчик и районът около него предлагат разнообразни възможности за настаняване. На разположение на туристите са хотели, къщи за гости, частни квартири и апартаменти. Заведенията за хранене и развлечение в града предлагат интересни ястия по традиционни местни рецепти. От Белоградчик започват маркирани екомаршрути, които отвеждат туристите до най-интересните обекти в града и района. Туристическият информационен център на Белоградчик предоставя повече информация за маршрутите и наемането на водач.

Град Белоградчик се намира в северозападната част на България, в близост до границата със Сърбия. Градът е разположен на около 170 км от София.

Първите свидетелства за заселването в района са от ранното Средновековие. Множество находки от тази епоха са намерени в района на Белоградчишките скали и най-високата част на Белоградчишката крепост – Цитаделата.

През XIV в., по времето на Видинското царство (1371 г. – 1422 г.) Белоградчик се превръща в административен и културен център. През 1396 г. районът на Белоградчик е превзет от османците.

Градът придобива световна известност с включването на Белоградчишките скали в гласуването за новите Седем чудеса на света.

Белоградчишките скали са природен феномен на повече от 200 млн. години. Те обхващат територия с дължина от 30 км и ширина от около 6-7 км. Заради причудливите си форми скалите носят различни имена, като най-популярните са „Конника”, „Мадоната”, „Замъка”, „Адам и Ева”. На запад от Белоградчик се намират скалите „Еркюпия”и „Борич”, до които се стига по асфалтиран път, подходящ за превозни средства. На много места личат останки от постройки и зидове.

На около 4 км от града се намират друга група скали – в района на Латинското кале и Лепенишката пещера. Около селата Гюрич и Белотинци, които са на около 40 км от Белоградчик, се намират последните скали от скалната група.

В района на скалите, в близост до града, се намира и Белоградчишката крепост, играла важна роля при отбраната на региона през вековете.

На 100 м от Белоградчишката крепост се намира Астрономическата обсерватория на Института по астрономия към БАН. Обсерваторията има три телескопа, с които посетителите могат да наблюдават нощното небе. Ако я посетите през светлата част на денонощието, ще можете да разгледате телескопите и оборудването на обсерваторията, както и снимки на интересни небесни обекти. Нощните посещения се осъществяват при предварителна заявка и при ясно време.

Историческият музей в града се намира в Пановата къща в Белоградчик, която е построена през 1810 г. Експозицията представя историята, бита и обичаите на региона.

Друга интересна забележителност е Художествената галерия , в която се съхраняват над 200 платна, между които и творби на Владимир Димитров-Майстора (1882 г. – 1960 г.), Йоан Левиев (1934 г. – 1994 г.), Бахит Бапишев и др.

В Белоградчик се намира и единственият в Северозападна България Природонаучен музей. Музеят отваря врати през 1975 г. и съхранява над 3000 експоната, които представят растителното и животинско многообразие на региона.

На около 20 км от града се намира пещерата Магурата, в която са открити множество скални рисунки, датиращи от различни периоди. В пещерата е открит и уникален слънчево-лунен календар с 366 дни. Магурата е една от най-големите пещери в България, като от нея са разкрити галерии с обща дължина от 2500 м. Това е и една от най-посещаваните пещери в страната.

Недалеч от Магурата се намира Рабишкото езеро – най-голямото текстонско езеро в България. Площта му е 3250 дка. След проучвания е установено, че езерото е безотточно. Според една легенда тук живеело чудовище, което пожелало да му бъде принесено в жертва красиво местно момиче. Районът около езерото е подходящ за къмпингуване.

Белоградчик и районът около него предлагат разнообразни възможности за настаняване. На разположение на туристите са хотели, къщи за гости, частни квартири и апартаменти. Заведенията за хранене и развлечение в града предлагат интересни ястия по традиционни местни рецепти. От Белоградчик започват маркирани екомаршрути, които отвеждат туристите до най-интересните обекти в града и района. Туристическият информационен център на Белоградчик предоставя повече информация за маршрутите и наемането на водач.

Туристически информационен център – Белоградчик

понеделник – петък
09:00 – 17:00

ул. „Поручик Дворянов” 1А

Тел: +359 877 881 283
E-mail: tourism@belogradchik.bg
Website: www.belogradchik.bg

Община Белоградчик – център за услуги и информация

3900 Белоградчик, ул. „Княз Борис I“ №6 /партерен етаж/

Тел: +359 877 875 978
Е-mail: info@belogradchik.bg
Website: www.belogradchik.bg

 

 

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.