Евксиноград

Резиденция “Евксиноград” се намира на 8 км северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена блзиост до курорта „Св. Константин и Елена”. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.
През 1880 г. княз Батенберг посещава Варна и е посрещнат в манастира „Св. Димитър”, който се е намирал на мястото на днешната резиденция. Монархът толкова харесал природата тук, че две години по-късно варненската община му дарила манастира и прилежащите му земи.
Княз Батенберг веднага започнал изграждането на своя дворец, наречен от местните хора Сандрово (по името на княза), но проектът е довършен в периода 1887 – 1900 г. от неговия приемник – княз Фердинанд. По външна архитектура дворецът силно наподобява на френските ренесансови дворци от XVIII в. Интериорът също е впечатляващ – просторни зали, красива декорация, стилна английска мебел, автентични мраморни камини, френски полилеи, стенни и каминни часовници, инкрустирани със злато, редки картини, закачени върху стени със златисти копринени тапети. През 1893 г. дворецът “Сандрово” е преименуван в “Евксиноград”. Новото име произлиза от древногръцкото наименование на Черно море “Евксинос понтос”. През същата година при двореца е построена и една от първите електрически централи в България.
Неразделна съставна част от комплекса Евксиноград е и дворцовият парк. За оформянето на парка от 800 дка през 1888 г. княз Фердинанд I привлича френски паркостроители. Проектът им включва рядка колекция от дървета – от черен дъб до атлантически кедър, които са единствени видове на Балканския полуостров. По оголените и каменисти места е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на р. Камчия. Североизточно от дворцовата сграда са изградени оранжерии за презимуване на палмите и за производство на цветя. В тях и в декоративния разсадник се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки.
В парка се разграничават няколко зони: централна (с двореца), гръцка градина, английска градина, крайречна, плажна и производствено-стопанска. Всяка от тях се отличава със свой специфичен облик и настроение. Най-елегантната и представителна част на парка е пространството пред двореца с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция.
През 1891 г. като част от комплекса и като приемственик на старата манастирска изба е създадена дворцовата винарна. Инициативата за това принадлежи на княз Фердинанд, а планът е изработен от немски архитект. Сградата представлява кокетна къща във възрожденски стил. Тя включва подземна част на две нива, приемно крило, лаборатория, цех за бутилиране, административна част и дегустационна зала, а размерите й са колкото за малко бутиково производство.
Вината от Евксиноград са прочути и днес с отличното си качество. В производството на избата се използва грозде от сортовете Шардоне, Ризлинг, Траминер, Мускат отонел и Врачански мискет. Белите вина се произвеждат по класически и съвременни методи и се съхраняват в дъбови бъчви. Избата се гордее и с доброто си бренди и организира дегустации на най-добрите си продукти за своите гости.
Друга забележителност в района на резиденцията са останките на късноантичната крепост “Кастрици” в североизточната част на парка.
Евксиноград е отворен за посещение за туристи. Туристическият маршрут включва историческото ядро на парка с оранжериите, сградата на двореца, слънчевия часовник (подарък на цар Фердинанд от кралица Виктория), параклиса “Св. Димитър” и сградата на избата.
В комплекса се предлага настаняване. На разположение на гостите има ресторант, барбекю, както и условия за практикуване на различни спортове – тенис на маса, тенис на корт, баскетбол, волейбол, фитнес, боулинг, водни ски, сърф и др.

Резиденция “Евксиноград” се намира на 8 км северно от гр. Варна и е разположена на 3-километрова крайбрежна ивица в непосредствена блзиост до курорта „Св. Константин и Елена”. Комплексът е бил лятна резиденция на монарсите, управлявали България след освобождението от османско владичество (1878 г.) – Александър Батенберг, Фердинанд и Борис ІІІ.
През 1880 г. княз Батенберг посещава Варна и е посрещнат в манастира „Св. Димитър”, който се е намирал на мястото на днешната резиденция. Монархът толкова харесал природата тук, че две години по-късно варненската община му дарила манастира и прилежащите му земи.
Княз Батенберг веднага започнал изграждането на своя дворец, наречен от местните хора Сандрово (по името на княза), но проектът е довършен в периода 1887 – 1900 г. от неговия приемник – княз Фердинанд. По външна архитектура дворецът силно наподобява на френските ренесансови дворци от XVIII в. Интериорът също е впечатляващ – просторни зали, красива декорация, стилна английска мебел, автентични мраморни камини, френски полилеи, стенни и каминни часовници, инкрустирани със злато, редки картини, закачени върху стени със златисти копринени тапети. През 1893 г. дворецът “Сандрово” е преименуван в “Евксиноград”. Новото име произлиза от древногръцкото наименование на Черно море “Евксинос понтос”. През същата година при двореца е построена и една от първите електрически централи в България.
Неразделна съставна част от комплекса Евксиноград е и дворцовият парк. За оформянето на парка от 800 дка през 1888 г. княз Фердинанд I привлича френски паркостроители. Проектът им включва рядка колекция от дървета – от черен дъб до атлантически кедър, които са единствени видове на Балканския полуостров. По оголените и каменисти места е нанесена плодородна почва, взета предимно от поречието на р. Камчия. Североизточно от дворцовата сграда са изградени оранжерии за презимуване на палмите и за производство на цветя. В тях и в декоративния разсадник се отглеждат над 500 вида цветя и над 200 вида фиданки.
В парка се разграничават няколко зони: централна (с двореца), гръцка градина, английска градина, крайречна, плажна и производствено-стопанска. Всяка от тях се отличава със свой специфичен облик и настроение. Най-елегантната и представителна част на парка е пространството пред двореца с водна площ и бронзова статуя на Нептун, доставена от Франция.
През 1891 г. като част от комплекса и като приемственик на старата манастирска изба е създадена дворцовата винарна. Инициативата за това принадлежи на княз Фердинанд, а планът е изработен от немски архитект. Сградата представлява кокетна къща във възрожденски стил. Тя включва подземна част на две нива, приемно крило, лаборатория, цех за бутилиране, административна част и дегустационна зала, а размерите й са колкото за малко бутиково производство.
Вината от Евксиноград са прочути и днес с отличното си качество. В производството на избата се използва грозде от сортовете Шардоне, Ризлинг, Траминер, Мускат отонел и Врачански мискет. Белите вина се произвеждат по класически и съвременни методи и се съхраняват в дъбови бъчви. Избата се гордее и с доброто си бренди и организира дегустации на най-добрите си продукти за своите гости.
Друга забележителност в района на резиденцията са останките на късноантичната крепост “Кастрици” в североизточната част на парка.
Евксиноград е отворен за посещение за туристи. Туристическият маршрут включва историческото ядро на парка с оранжериите, сградата на двореца, слънчевия часовник (подарък на цар Фердинанд от кралица Виктория), параклиса “Св. Димитър” и сградата на избата.
В комплекса се предлага настаняване. На разположение на гостите има ресторант, барбекю, както и условия за практикуване на различни спортове – тенис на маса, тенис на корт, баскетбол, волейбол, фитнес, боулинг, водни ски, сърф и др.

Туристически информационен център – Варна

Всеки ден: 9:00-19:00  (май-септември)
Понеделник до петък: 8:30-17:30 (октомври-април)

пл. „Св. Св. Кирил и Методий, 9000 Варна, България

Tel: +359 52 820690
Tel: +359 882 644679
E-mail: office@varnainfo.bg
Websait: visit.varna.bg

Комплекс Евксиноград

Тел.: +359 52 393 140
Тел.: +359 52 393 150

e-mail: residence_euxinograde@abv.bg
Website: www.travel.government.bg

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.