Септември

Град Септември се образува през 1956 год. /проф.Ив. Батаклиев, Пазарджик и Пазарджишко, 1969г. / от сливането на с. Септември и гара Септември .През 1964 год. селището, поради кръстопътното си положение ,увеличено население и като средище на стопански и културен живот е било обявено за град. Град Септември е най – западното селище в Пазарджишкото поле ,чието землище е разположено между р.Марица и Родопите. Надморската височина на Септември е около 240 м. През бившето Саръханбей минавал Босненският или Адриатическият път.
Известният ни железопътен път от гара Белово за Пазарджик – Пловдив –Свиленград минава край Септември от 1873 год., а през 1888 г. е продължен за София. През 1926год. е построен железопътният път за Варвара –Велинград –Разлог.
На 1.5 км южно от гарата минава пътя София – Пловдив, като чрез последния се осъществява и връзката с областния град Пазарджик, който отстои на 19.5 км. Най – близките села са: Злокучене ,Семчиново и Симеоновец .
Землището е богато на води – чрез р. Марица и изградените напоителни канали и не на последно място чрез подпочвените води. Още в стари летописи се споменава, че жителите на Саръханбей били земеделци, градинари и скотовъди. Един от факторите за интензивно развитие на населеното място, които импулсира развитието е гарата, осигуряваща връзки и добър пазар.В миналото се е сеело предимно ръж, ориз, тютюн, дори и рози. Добре развито е било овощарството и лозарството. Сега основните отглеждани култури са: пшеница, царевица и зеленчуци.
Град Септември е най – големия кръстопът в западната част на Пазарджишкото поле. До голяма степен такъв е бил и през средните векове. Не случайно и тогава е бил считан за град.

Град Септември се образува през 1956 год. /проф.Ив. Батаклиев, Пазарджик и Пазарджишко, 1969г. / от сливането на с. Септември и гара Септември .През 1964 год. селището, поради кръстопътното си положение ,увеличено население и като средище на стопански и културен живот е било обявено за град. Град Септември е най – западното селище в Пазарджишкото поле ,чието землище е разположено между р.Марица и Родопите. Надморската височина на Септември е около 240 м. През бившето Саръханбей минавал Босненският или Адриатическият път.
Известният ни железопътен път от гара Белово за Пазарджик – Пловдив –Свиленград минава край Септември от 1873 год., а през 1888 г. е продължен за София. През 1926год. е построен железопътният път за Варвара –Велинград –Разлог.
На 1.5 км южно от гарата минава пътя София – Пловдив, като чрез последния се осъществява и връзката с областния град Пазарджик, който отстои на 19.5 км. Най – близките села са: Злокучене ,Семчиново и Симеоновец .
Землището е богато на води – чрез р. Марица и изградените напоителни канали и не на последно място чрез подпочвените води. Още в стари летописи се споменава, че жителите на Саръханбей били земеделци, градинари и скотовъди. Един от факторите за интензивно развитие на населеното място, които импулсира развитието е гарата, осигуряваща връзки и добър пазар.В миналото се е сеело предимно ръж, ориз, тютюн, дори и рози. Добре развито е било овощарството и лозарството. Сега основните отглеждани култури са: пшеница, царевица и зеленчуци.
Град Септември е най – големия кръстопът в западната част на Пазарджишкото поле. До голяма степен такъв е бил и през средните векове. Не случайно и тогава е бил считан за град.

Туристически информационен център – Пловдив

ул. „Райко Даскалов“ 1 (пл. „Римски стадион“)

понеделник – неделя
9:00 – 22:00 (лятно работно време)
9:00 – 20:00 (зимно работно време)

Teл:+359 32 620 229
Websites:
http://www.visitplovdiv.com/bg
http://oldplovdiv.bg

Община Септември

4490 Септември, ул. “Александър Стамболийски” 37а

Тел:
+359 35 61 7000
+359 35 61 7001
E-mail: municipality@septemvri.bg

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.