Визи и граничен контрол

От 1 януари 2007 г. Република България е член на ЕС и прилага Общата визова политика на Европейския съюз в съответствие с условията на Договора за присъединяване.

Понастоящем България издава само национални визи, които не дават право на посетителите да влизат в Шенгенското пространство.

Визите се издават от дипломатическите и консулските представители на Република България или от представители на друга държава – членка на Европейския съюз, с която България има споразумение за представяне и приемане на заявления за визи и за издаване на визи.

Наличните видове визи са следните:

Полезни връзки

Посетителите могат да намерят допълнителна информация за процедурите за кандидатстване и необходимите документи за издаване на визи, както и за адресите на консулските служби, на уебсайта на Министерството на външните работи.

Посетителите могат да намерят допълнителна информация и практическа информация за туристите – COVID-19

Граничен контрол

При влизане или излизане от България се осъществява граничен контрол. На границите на страната функционират следните гранични контролно-пропускателни пунктове (ГКПП).

  • BCCP Кулата
  • BCCP Илинден
  • BCCP Капитан Петко Войвода
  • BCCP Ивайловград
  • BCCP Златоград
  • BCCP Видин – ферибот
  • BCCP Оряхово – ферибот
  • BCCP Русе – Дунав мост
  • BCCP Силистра
  • BCCP Kardam
  • BCCP Дуранкулак
  • BCCP Балчик
  • BCCP Варна
  • BCCP Бургас
  • BCCP Царево
  • BCCP Летище София
  • BCCP Plovdiv Airport
  • BCCP Gorna Oryahovitsa Airport
  • BCCP Летище Варна
  • BCCP Летище Бургас

На тези контролно-пропускателни пунктове се извършва проверка на документите и инспекция на моторни превозни средства, товари и лични вещи, както и пълно документиране на лицата, които влизат или излизат от страната, включително проверка на имената, паспортните данни, крайната дестинация на пътуването и целта на посещението. В зависимост от местоположението на контролно-пропускателния пункт хората и багажът могат да бъдат проверявани с рентгенов скенер или метален детектор, както и да се използва оборудване за видеозапис.

Комуникации

Трима оператори на мобилни услуги осигуряват на България почти 100% покритие с 3G и 4G мрежи както на територията на страната, така и в териториалните води. Почти навсякъде в страната има и интернет покритие. В по-големите градове има Wi-Fi точки с безплатен достъп до интернет. Те са разположени главно в търговските центрове, железопътните гари и автогарите.

Комуникационните оператори в България са следните:

Полезни връзки

Национални и международни разговори могат да се провеждат и в много български пощи

Информация за валутата

Паричната единица в Република България е левът (BGN), който се равнява на 100 стотинки (st.).

От 1997 г. насам страната се управлява от валутен борд, а стойността на лева е обвързана с еврото.

По фиксиран курс 1 EUR - 1,95583 BGN

Полезни връзки

Актуална информация за валутата можете да намерите на сайта на Българската народна банка.

Валута може да се обменя в банки или в някое от многобройните бюра за обмяна на валута в страната. Някои от тези обменни бюра работят и по празници. Еврочекове могат да се обменят в банки.

Кредитни карти

Повечето български хотели и магазини вече приемат:

Услуги в областта на здравеопазването

В България има задължително общо здравно осигуряване. Всички здравноосигурени лица в България избират своя семеен лекар (общопрактикуващ лекар), когото посещават при необходимост. Ако общопрактикуващият лекар не е компетентен да лекува заболяването, той или тя дава писмено разрешение на пациента да посети специалист, който също работи с Националната здравноосигурителна каса. При посещение при общопрактикуващ лекар или при специалист, препоръчан от него, се заплаща малка такса.

От 1 август 2011 г. таксата е в размер на 1% от минималната работна заплата в страната, или 2,70 лева (1,40 евро). За всеки ден от престоя в болница пациентът заплаща такса в размер на 2% от минималната месечна заплата в България, т.е. около две евро. Деца до 18-годишна възраст, бременни жени, непълнолетни и безработни членове на семейството, военнослужещи и някои други групи се лекуват безплатно. Неосигурените лица заплащат пълната стойност на предоставената медицинска помощ в допълнение към тези такси.

В България има голям брой специализирани частни кабинети и медицински заведения. При получаване на консултация и/или лечение в тези заведения пациентите заплащат цялата сума за прегледа и/или лечението, независимо дали са здравноосигурени.

Полезни връзки

Медицински грижи за чужденци

Медицински грижи за чужденци, които пребивават в:

  • ЕС, ЕИП и Швейцария (Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, Финландия, Франция, Нидерландия, Чешката република, Швеция, Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, Швейцария)

Гражданите на някоя от горепосочените държави членки, които посещават или пребивават в България, имат право да се възползват от тяхната здравна осигуровка. При получаване на медицинска помощ те трябва да посетят само лечебно заведение или диагностична лаборатория, които са сключили договор с Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), или някое от държавните или общинските лечебни заведения (вж. файла, озаглавен „Регистър на лечебните заведения“), които се поддържат от Министерството на здравеопазването. Туристите в България могат да се допитат до персонала на хотелите, за да получат информация за медицинското обслужване и лечение, като задължение на хотелите е да предоставят списък с адресите на лечебните заведения и лекарите, които са сключили договор с НЗОК. (Моля, имайте предвид, че здравните специалисти, работещи в хотелите, често НЕ работят с НЗОК и техните услуги обикновено са скъпи.)

Като разчитат на собствените си застрахователни планове, посетителите и жителите на Европейския съюз не трябва да плащат застрахователни вноски на българската Национална здравноосигурителна каса. Вместо това те трябва да представят само европейската си здравноосигурителна карта (ЕЗОК). При изключителни обстоятелства това право може да бъде доказано и чрез представяне на удостоверение за временна подмяна на ЕЗОК, издадено от същата институция, която е издала здравноосигурителната карта на лицето, заедно с валиден документ за самоличност. Необходимо е също така да предоставите на лекаря копия от тези два документа. По същия начин, като представят необходимите документи, небългарите заплащат само потребителската такса, изисквана от българските осигурени граждани, за следните медицински и стоматологични услуги:

  • Издаване на препоръка за консултация или за медицински изследвания след прегледа;
  • Определяне на медицинско лечение, включително предписания, след прегледа;
  • Рехабилитационни процедури;
  • Медицински тестове;
  • Лечение;
  • Профилактика;
  • От пациентите, които не са българи, се изисква също така да подпишат декларация (приложение 2), с която удостоверяват, че не са в България единствено с цел лечение.

В случай на спешна медицинска помощ позвънете на безплатния телефонен номер 112. Това е и номерът, на който можете да се обадите при всякакви други спешни случаи. Номерът може да бъде достъпен и извън обхвата на мобилната ви мрежа. Операторите на 112 говорят и други езици освен български.

Ако по време на престоя си в България имате спешна нужда от медицинска помощ, вашият лекар може да ви предпише лекарства. Попитайте дали част от тях или цялата сума за тези лекарства се покрива от НЗОК. Ако е така, можете да получите лекарството си на по-ниска цена, тъй като част от цената ще бъде субсидирана, както е за българските граждани, но можете да го направите само в аптека, която има договор с НЗОК. Ако лекарствата не се покриват от НЗОК, те могат да бъдат закупени от всяка аптека, но на пълна цена.

Когато се налагат допълнителни прегледи или хоспитализация, общопрактикуващият лекар е този, който дава препоръката. От лечебните заведения се изисква да поставят на видно място информация относно цената на медицинските услуги; случаите, в които пациентите трябва да заплатят за медицинската помощ; начина и условията за заплащане на медицинската помощ.

Ако състоянието е спешно (например при инсулт, автомобилна катастрофа, инфаркт и други подобни), пациентите се приемат в болница без препоръка от общопрактикуващия лекар.

Ако посетителите на България желаят да получат обезщетение за увреждане, настъпило по време на престоя им в страната, те трябва незабавно да се обърнат към лекар, който има договор с Националната здравноосигурителна каса. След това лекарят ще реши дали случаят е свързан с временна неработоспособност или е трудова злополука. Препоръчително е да уведомите работодателя си възможно най-скоро, по телефона или по факс, за непосредствените обстоятелства и приблизителната продължителност на неработоспособността, както и да уведомите работодателя си за местоположението си в България по време на лечението.

Ако при получаване на медицинска помощ по време на временен престой в България лицето не представи ЕЗОК и/или лична карта, то ще бъде третирано като частен пациент. В тези случаи лечението се заплаща изцяло от пациента или от застрахователя, ако лицето има здравна осигуровка. Същото важи и за случаите, когато е ясно, че дадено лице е пътувало до България за лечение без официалното разрешение (Е112) на отговорната институция в родната му страна.

Ако обаче посетителите не могат да представят някой от изискваните документи, това не ги лишава от правото на медицинска помощ съгласно разпоредбите на регламентите на ЕС относно социалното осигуряване. В такива случаи личният лекар на посетителя трябва да информира Регионалната/Националната здравноосигурителна каса за случая. Ако имате право да получите медицинска помощ във вашата страна, отговорното здравно заведение потвърждава този факт, като изпраща факс, който да замени формуляра за временна застраховка. Ако става въпрос за спешен случай, при който потвърждението от отговорната институция не може да бъде предоставено навреме, е необходимо да се заплати изцяло медицинската услуга по тарифите, определени от Националната здравноосигурителна каса и Министерството на здравеопазването. В този случай ще бъде издадена фактура, съдържаща подробно описание на предоставените медицински услуги, включително съответните договорни цени. След завръщането си в родната страна, където сте застраховани, можете да подадете иск, за да ви бъде възстановена сумата.

Гражданите на държави, различни от държавите-членки на ЕС, ЕИП и Швейцария, които се нуждаят от медицински грижи в България, трябва да заплатят изцяло тези услуги. Ако пациентът е здравноосигурен, застрахователят е длъжен да възстанови разходите, изцяло или частично, в съответствие с условията на застрахователния договор. В случай на спешност, независимо от гражданството, местожителството или здравноосигурителния статус, всяко българско лечебно заведение е длъжно да предложи необходимата диагноза и лечение. Ако сте в спешна ситуация, медицинска или друга, обадете се на безплатния телефон 112. Операторите говорят и други езици освен български. За жителите на държавите, с които Република България има споразумения и договори за медицинско осигуряване, са предвидени различни условия. В някои от тези споразумения е установено правото на свободен достъп до медицинска помощ за дипломатическите представители, в други – правото на спешна медицинска помощ, а в трети – широк кръг от въпроси на социалната сигурност и здравното осигуряване въз основа на съществуващите двустранни споразумения. Такива споразумения понастоящем са в сила между България и Армения, Афганистан, Виетнам, Ирак, Йемен, Йордания, Камбоджа, Корейската народнодемократична република (Северна Корея), Малта, Мексико, Молдова, Монголия, Руската федерация, Словакия, Украйна, Сърбия, Босна и Херцеговина и Словения.

Транспорт

Въздушният, железопътният, автомобилният и водният транспорт в България са добре развити.

Български летища

Страната разполага с четири международни летища – София, Варна, Пловдив и Бургас. Летищата обслужват и чартърни полети и хеликоптери. Планерите, управлявани от пилоти любители, се нуждаят от специално разрешение, тъй като въздушните коридори се предоставят само за тях от българските авиационни диспечери.

Полезни връзки:

Българският железопътен транспорт

Железопътният транспорт в България е лесно достъпен и като цяло удобен, а железопътната мрежа обслужва всички по-големи населени места в България. Железопътните линии пресичат всички сухопътни граници на България. През страната преминава и европейската услуга Orient Express. Железопътните линии с тясно междурелсие са построени, за да достигат до по-труднодостъпните места в страната и да обслужват дестинации с по-малък брой пътници. Билети можете да закупите на железопътните гари, в транспортните бюра в градовете и в туристическите агенции. Международните билети се издават в бюрата, агенциите и международните бюра на гарата, на която се качвате.

Полезна връзка:

Български пристанища

Водните граници на България са по река Дунав и по Черноморското крайбрежие. Основните морски пристанища, предлагащи морски транспорт в България, са пристанищата във Варна и Бургас. Пътниците могат да влязат в Румъния през местните пристанища край Дуранкулак, а в Турция – през Резово. Тези пунктове се използват по-скоро за транзитно преминаващи малки морски съдове, отколкото за такива, които се качват от териториалните води на България. По река Дунав има граничен контролно-пропускателен пункт в близост до село Врав, както и в други градове и селища по поречието на реката: Видин, Лом, Оряхово, Русе, Тутракан и Силистра. Пътническият и товарният воден транспорт е достъпен по цялото протежение на река Дунав и черноморското крайбрежие. Цените и графиците за пътуване зависят от сезона, вида на плавателния съд и неговата категория. Има и много частни морски превозвачи, както яхти, така и моторни лодки, които пътуват до местни забележителности и предлагат речни или морски обиколки както за отделни лица, така и за групи.

Полезни връзки:

Пътна мрежа

Пътната мрежа в страната се състои от магистрали с ограничен достъп, първокласни пътища, второкласни пътища и третокласни пътища. Автобусният транспорт е добре развит. Повечето от големите градове в страната се обслужват от експресни автобуси.

Има международни автобусни линии до повечето европейски столици и до други европейски градове. През Турция има автобусна връзка с Близкия изток и Египет. Автобусни билети можете да закупите от определени офиси, автогари, от самите превозвачи и от туристическите агенции в по-големите градове. В България оперират и чуждестранни превозвачи.

Полезни връзки:

За повече информация се обърнете към някоя от следните автогари.

Полезни връзки