Велинград

Велинград е разположен на 130 км от София и на 80 км от Пловдив, в западната част на Родопите. Красивата природа и находищата на минерални води превръщат Велинград в един от водещите балнеокурорти на Балканите.

Велинград възниква през 1948 г., при сливането на три селища – Каменица, Лъджене и Чепино.

Чепинският край става част от българската държава още по времето на Първото българско царство.

Крепостта Цепина, а с нея и целият край падат под османска власт през 1371 – 1373 г.

Крепостта Цепина е паметник на културата с национално значение. Изградена е на скалист връх с надморска височина от 1136 м, а през Средновековието е била политически и административен център. Днес са реставрирани основите на крепостните стени, основата на църквата и четири водохранилища. В подножието на Цепина има експозиция с находките, открити при археологическите й проучвания.

След Освобождението от османско владичество през 1878 г. в района около Велинград се създават работилници и предприятия за обработване на дървен материал.

Велинград е известен и с най-големия карстов извор в България – „Клептуза”. Той има дебит от 600 до 1200 л/сек, подхранва две изкуствени езера, а край него е обособена зона за отдих с водни колела.

Средната годишна температура на въздуха в курорта е +9,3°С, средната януарска +1,8°С, а юлската +18,7°С.

Велинград е на първо място в България по изобилие и разнообразие на минералните си води, чиято температура варира между 28°С и 91°С. Разнообразието на минерални води е довело до многообразие и на варианти за използване на минералната вода – и за отмора, и за рехабилитация, и за възстановяване. На разположение на туристите са минерални бани, басейни, плажове, балнеосанаториуми, СПА хотели. Най-горещи са водите в квартал Каменица – с температура до 91°С.

Минералната вода и процедурите, които се предлагат във Велинград, оказват благоприятно влияние на опорно-двигателния апарат, подобрение на състоянието при неврологични заболявания, хипертония, гинекологични заболявания, бъбречно-урологични, дихателни и стомашно-чревни заболявания.

При масовото принудително помохамеданчване на българите в района през втората половина на XVII в. много хора избягали и се крили в горите, за да запазят християнската си вяра. След това повечето от тях се заселили в квартал Каменица, където изградили храма „Света Троица”. Тайно била изкопана землянка, направена като параклис, и в нея се извършвали богослуженията. През 1933 г. започва изографисването на храма, което продължава девет години. През 1965 г. църквата била изградена наново. Тя заема 211 кв. м застроена площ, сградата е масивна, а стените са от камък с дебелина 0.80 м.

Друго интересно място във Велинград е Историческият музей. В него може да се види една от най-богатите експозиции на великденски писани яйца в България.

В района на Велинград се намират много защитени територии – „Валявиците”, „Рогачица”, „Черновец” („Арапчал”).

В местността Тъжника до река Доспат се намира единственото находище в България на растението върболист тъжник (Spiraea salicifolia L.). През юни-юли то цъфти с розово-червени гроздови съцветия, отвътре клоните му са кухи. Било е използвано за направата на лули. Растението е в Червената книга на България (списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, срещащи се на територията на България).

Много са природните забележителности във Велинград и около него. На около 35 км от града, до село Побит камък се намира скално образувание със същото име. Формата на едрозърнестия гранит напомня на руските матрьошки.

На 16 км от Велинград се намира курортът Юндола, който е подходящо място както за зимен, така и за летен туризъм. На 13 км югозападно от Велинград се намира и пещерата Лепеница. Пещерата е дълга 1525 м и има двуетажни галерии, подземна река и езера. Интересно за посетителите е многообразието на сталактити, сталагмити и сталактони, каменни завеси, които се отразяват в кристалните води на езерото. Едно от богатствата на пещерата са пещерните бисери, а пещерните кратери са уникална находка в България.

При светилището на връх Острец (1369 м н.в.) са открити множество останки от глинени съдове, датирани от късножелязната епоха (VI – I в. пр. н.е).

През Велинград преминава теснолинейната железопътна линия Септември – Добринище. В миналото по нея са се извършвали и товарни превози, но днес тя е предназначена само за превоз на пътници.

Във Велинград има над 40 хотела и почивни домове, 2 санаториума, 140 заведения за обществено хранене и забавление. Обществените минерални бани са благоустроени, изградени са 22 открити и закрити минерални басейна.

На територията на община Велинград се намира и язовир „Сърница”, в близост са и други язовири – „Белмекен”, „Батак”, „Беглика”, които са любима дестинация не само на рибарите, но и на почитателите на планинския туризъм. В близост са и други планински курорти – Цигов чарк, спортен комплекс „Белмекен” и др.

Повече информация за града, неговите забележителности и места за настаняване можете да получите в Информационния център за малък и среден бизнес, който се намира на площад „Свобода”.

Велинград е разположен на 130 км от София и на 80 км от Пловдив, в западната част на Родопите. Красивата природа и находищата на минерални води превръщат Велинград в един от водещите балнеокурорти на Балканите.

Велинград възниква през 1948 г., при сливането на три селища – Каменица, Лъджене и Чепино.

Чепинският край става част от българската държава още по времето на Първото българско царство.

Крепостта Цепина, а с нея и целият край падат под османска власт през 1371 – 1373 г.

Крепостта Цепина е паметник на културата с национално значение. Изградена е на скалист връх с надморска височина от 1136 м, а през Средновековието е била политически и административен център. Днес са реставрирани основите на крепостните стени, основата на църквата и четири водохранилища. В подножието на Цепина има експозиция с находките, открити при археологическите й проучвания.

След Освобождението от османско владичество през 1878 г. в района около Велинград се създават работилници и предприятия за обработване на дървен материал.

Велинград е известен и с най-големия карстов извор в България – „Клептуза”. Той има дебит от 600 до 1200 л/сек, подхранва две изкуствени езера, а край него е обособена зона за отдих с водни колела.

Средната годишна температура на въздуха в курорта е +9,3°С, средната януарска +1,8°С, а юлската +18,7°С.

Велинград е на първо място в България по изобилие и разнообразие на минералните си води, чиято температура варира между 28°С и 91°С. Разнообразието на минерални води е довело до многообразие и на варианти за използване на минералната вода – и за отмора, и за рехабилитация, и за възстановяване. На разположение на туристите са минерални бани, басейни, плажове, балнеосанаториуми, СПА хотели. Най-горещи са водите в квартал Каменица – с температура до 91°С.

Минералната вода и процедурите, които се предлагат във Велинград, оказват благоприятно влияние на опорно-двигателния апарат, подобрение на състоянието при неврологични заболявания, хипертония, гинекологични заболявания, бъбречно-урологични, дихателни и стомашно-чревни заболявания.

При масовото принудително помохамеданчване на българите в района през втората половина на XVII в. много хора избягали и се крили в горите, за да запазят християнската си вяра. След това повечето от тях се заселили в квартал Каменица, където изградили храма „Света Троица”. Тайно била изкопана землянка, направена като параклис, и в нея се извършвали богослуженията. През 1933 г. започва изографисването на храма, което продължава девет години. През 1965 г. църквата била изградена наново. Тя заема 211 кв. м застроена площ, сградата е масивна, а стените са от камък с дебелина 0.80 м.

Друго интересно място във Велинград е Историческият музей. В него може да се види една от най-богатите експозиции на великденски писани яйца в България.

В района на Велинград се намират много защитени територии – „Валявиците”, „Рогачица”, „Черновец” („Арапчал”).

В местността Тъжника до река Доспат се намира единственото находище в България на растението върболист тъжник (Spiraea salicifolia L.). През юни-юли то цъфти с розово-червени гроздови съцветия, отвътре клоните му са кухи. Било е използвано за направата на лули. Растението е в Червената книга на България (списък със застрашени, изчезващи и изчезнали биологични видове, срещащи се на територията на България).

Много са природните забележителности във Велинград и около него. На около 35 км от града, до село Побит камък се намира скално образувание със същото име. Формата на едрозърнестия гранит напомня на руските матрьошки.

На 16 км от Велинград се намира курортът Юндола, който е подходящо място както за зимен, така и за летен туризъм. На 13 км югозападно от Велинград се намира и пещерата Лепеница. Пещерата е дълга 1525 м и има двуетажни галерии, подземна река и езера. Интересно за посетителите е многообразието на сталактити, сталагмити и сталактони, каменни завеси, които се отразяват в кристалните води на езерото. Едно от богатствата на пещерата са пещерните бисери, а пещерните кратери са уникална находка в България.

При светилището на връх Острец (1369 м н.в.) са открити множество останки от глинени съдове, датирани от късножелязната епоха (VI – I в. пр. н.е).

През Велинград преминава теснолинейната железопътна линия Септември – Добринище. В миналото по нея са се извършвали и товарни превози, но днес тя е предназначена само за превоз на пътници.

Във Велинград има над 40 хотела и почивни домове, 2 санаториума, 140 заведения за обществено хранене и забавление. Обществените минерални бани са благоустроени, изградени са 22 открити и закрити минерални басейна.

На територията на община Велинград се намира и язовир „Сърница”, в близост са и други язовири – „Белмекен”, „Батак”, „Беглика”, които са любима дестинация не само на рибарите, но и на почитателите на планинския туризъм. В близост са и други планински курорти – Цигов чарк, спортен комплекс „Белмекен” и др.

Повече информация за града, неговите забележителности и места за настаняване можете да получите в Информационния център за малък и среден бизнес, който се намира на площад „Свобода”.

Туристически информационен център, гр. Велинград

понеделник – петък 08:00 – 18:00 ч.
събота 10:00 – 16:00 ч.

гр. Велинград, пл. „Свобода“

Тел.: +359 359 58401
E-mail: icvelingrad@abv.bg
Websait: http://tic.velingrad.bg

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.