крепост Овеч – Провадия

Крепостта Овеч е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия, на 53 км западно от град Варна и на 410 км източно от гр. София.
В историческите анали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват. Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост). Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в.
Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).
Крепостта има три входа. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Той е удобен за посетители със собствен превоз.
Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала.
Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите.
Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и административен център на региона.
При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани още говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.
Крепостта работи целогодишно.
На крепостта има екскурзовод, осигурен от Историческия музей в Провадия. На място се продават информационни материали и сувенири.

Крепостта Овеч е каменна твърдина, която е разположена източно от град Провадия, на 53 км западно от град Варна и на 410 км източно от гр. София.
В историческите анали крепостта е известна с няколко имена. Най-старото от тях е византийско Проват. Българите я наричат Овеч, а турците Таш хисар (в превод от тур. – каменна крепост). Археологическите проучвания установяват, че укреплението се използва от ІІІ в. до първите десетилетия на VІІ в. и след това от Х–ХІ до края на ХVІІ в.
Крепостта е населявана последователно от траки, римляни, византийци, българи, турци. Свързват името й с управлението на цар Ивайло (1277 г. – 1280 г.), с похода на граф Амедей VІ Савойски (1366 г.) и похода на полско-унгарския крал Владислав ІІІ Ягело (Варненчик) (1444 г.).
Крепостта има три входа. Източният подстъп е запазен в оригиналния си вариант с изсечени в скалата каменни стълби. Той е удобен за посетители със собствен превоз.
Западният вход е достъпен откъм града посредством оригинална спираловидна стълба със 111 стъпала.
Главен за крепостта е северният вход. Пред него е изградено мостово съоръжение с дължина 150 м, което свързва твърдината със съседното плато Табиите.
Най-силният период на Овеч е през ХІІ–ХІV в., когато крепостта е военен, религиозен, икономически и административен център на региона.
При посещение на крепостта в каменното укрепление могат да бъдат разгледани още говорещият кладенец, дълбок 79 м, митрополитската църква, рицарският затвор, кулата с дяволската пътечка и Калугерските дупки.
Крепостта работи целогодишно.
На крепостта има екскурзовод, осигурен от Историческия музей в Провадия. На място се продават информационни материали и сувенири.

целогодишно: 9:00 – 18:00 ч.

 

 

 

За крепостта се тръгва от главната улица на Провадия, свива се наляво при училището и се следват указателните табели.

Туристически информационен център – Провадия

гр. Провадия, ул.”Св.Обретенов”№2

Понеделник – петък:

8:30-12:00ч.; 13:00ч-17:30ч.

Тел.: +359 882 795 380

E-mail: tic_provadia@abv.bg

Website: https://www.provadia-solnitsata.com/bg/about

Исторически музей – Провадия

град Провадия, ул. „Опълченска” № 3

Websait:https://muzei-provadia.com/

 

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.