Национален фолклорен събор „Рожен”

На всеки 4 години през август българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, където певци и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко сцени.
Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, на родови срещи и пеели народни песни под съпровод на гайда, пекли традиционните агнета – чевермета на жар. След 1912 г. (Освобождението на Родопите от османската власт) Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия, но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Средните Родопи. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.  Днес символ на събора е самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди”, основан през 1961 г. Гайдарите, които вземат участие в оркестъра, са от различни родопски села. Те се събират в навечерието на събора и правят една-единствена обща репетиция.
Роженският събор дава възможност за изява на множество знайни и незнайни родопски изпълнители. Именно от Рожен излита и песента „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция „Вояджър”, наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт.
В годините Роженският събор се превръща в общонационален и става събор-надпяване на българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България.  Съборът продължава два дни. Открива се с химна на Родопите „Бела съм, бела, юначе” под съпровода на „Стоте родопски гайди”. Кулминацията на надпяването е галаспектакълът „Звезден Рожен” – вечерта на първия ден.

На всеки 4 години през август българи от всички краища на страната се събират под връх Рожен на събор, където певци и инструменталисти се надпяват и надсвирват на няколко сцени.
Роженският събор има над стогодишна традиция. Първият събор е организиран през 1898 г. Идеята е дадена от отец Ангел Инджов – свещеник в с. Соколовци. Той призовава енориашите си да почетат всички светии на роженските параклиси в Деня на св. Пантелеймон – 27 юли, при параклиса „Св. св. Кирик и Юлита”, където и до днес се провежда съборът. Тогава границата на България и Османската империя е минавала през връх Рожен. Тук се събирали жителите на трите изкуствено разделени околни села – Проглед от българската страна, Момчиловци и Соколовци от турската страна на границата, на родови срещи и пеели народни песни под съпровод на гайда, пекли традиционните агнета – чевермета на жар. След 1912 г. (Освобождението на Родопите от османската власт) Роженският събор губи политическото си значение, придобито по стечение на обстоятелствата във връзка с граничната линия, но запазва духа на традицията, времето и мястото на провеждането, ролята на средище за хората от Средните Родопи. На Рожен се правят все повече родови и дружески срещи на изселени във вътрешността на страната родопчани.  Днес символ на събора е самобитният гайдарски оркестър „Сто каба гайди”, основан през 1961 г. Гайдарите, които вземат участие в оркестъра, са от различни родопски села. Те се събират в навечерието на събора и правят една-единствена обща репетиция.
Роженският събор дава възможност за изява на множество знайни и незнайни родопски изпълнители. Именно от Рожен излита и песента „Излел е Дельо хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска, за да кацне на борда на космическата станция „Вояджър”, наред с музиката на Бах, Бетовен и Моцарт.
В годините Роженският събор се превръща в общонационален и става събор-надпяване на българската народна песен. От всички краища на България се събират народни изпълнители и инструменталисти, които се надпяват и надсвирват на няколкото сцени на най-големия фестивал на народната песен в България.  Съборът продължава два дни. Открива се с химна на Родопите „Бела съм, бела, юначе” под съпровода на „Стоте родопски гайди”. Кулминацията на надпяването е галаспектакълът „Звезден Рожен” – вечерта на първия ден.

До Роженските поляни се стига по главен път Чепеларе – Смолян. Намират се на 15 км от Чепеларе.

Туристически информационен център – Смолян

Всеки ден: 8:30-12:00; 12:30-17:00

бул. “България” № 5

Тел: +359 301 62530
E-mail: toursmolyan@abv.bg
Website: www.smolyan.bg

 

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.