Катедрален храм „Успение Пресвятия Богородици“
Катедралата на Варна е един от символите на града. Намира се на площад „Св. св Кирил и Методий“ в центъра на Варна. Първият камък при изграждането на храма положил княз Александър І Батенберг (1857 г. – 1893 г.) през 1880 г. След водосвета князът помилвал всички затворници от Варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, „Успение Пресвятия Богородици“, било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза.
Основите са положени по проект на одеския архитект Маас, а самата сграда е по проект на общинския архитект П. Купка. За финансиране на строителството се разчитало предимно на дарения. Допълнително била разиграна томбола от 150 000 билета по 2 лева, разпродадени в страната и чужбина.
По време на самия строеж майсторите работят по модела на Петерховския храм в Санкт Петербург, като използват местни материали. Покривната част и кубетата са облицовани с медна ламарина. Строежът на храма е завършен в началото на октомври 1885 година.
Цялостно изографисване на храма започва през 1949 година, а през 60-те години на ХХ в. са изработени витражните стъкла на големите прозорци към площада.
През периода 1999-2002 г. се изгражда вентилационна система в храма и се реставрират стенописите, а през 2001 година чрез средства на общината се инсталира уникалното външно осветление на Катедралата, което подчертава красотата на сградата вечер. През 2002 година завършва обновяването на куполите на Катедралата. Цялата покривна конструкция е обогатена с материали на златна и сребърна основа.
Всеки ден: 8.00-18.00 ч.
Туристически информационен център – Варна
Всеки ден: 9:00-19:00 (май-септември)
Понеделник до петък: 8:30-17:30 (октомври-април)
пл. „Св. Св. Кирил и Методий, гр. Варна
Tel: +359 52 820690
Tel: +359 882 644679
E-mail: office@varnainfo.bg
Websait: visit.varna.bg
Катедралата на Варна е един от символите на града. Намира се на площад „Св. св Кирил и Методий“ в центъра на Варна. Първият камък при изграждането на храма положил княз Александър І Батенберг (1857 г. – 1893 г.) през 1880 г. След водосвета князът помилвал всички затворници от Варненския затвор, на които им оставали три месеца до края на присъдата. Избраното име, „Успение Пресвятия Богородици“, било в памет на всерусийската императрица Мария Александровна, българска благодетелка и леля на княза.
Основите са положени по проект на одеския архитект Маас, а самата сграда е по проект на общинския архитект П. Купка. За финансиране на строителството се разчитало предимно на дарения. Допълнително била разиграна томбола от 150 000 билета по 2 лева, разпродадени в страната и чужбина.
По време на самия строеж майсторите работят по модела на Петерховския храм в Санкт Петербург, като използват местни материали. Покривната част и кубетата са облицовани с медна ламарина. Строежът на храма е завършен в началото на октомври 1885 година.
Цялостно изографисване на храма започва през 1949 година, а през 60-те години на ХХ в. са изработени витражните стъкла на големите прозорци към площада.
През периода 1999-2002 г. се изгражда вентилационна система в храма и се реставрират стенописите, а през 2001 година чрез средства на общината се инсталира уникалното външно осветление на Катедралата, което подчертава красотата на сградата вечер. През 2002 година завършва обновяването на куполите на Катедралата. Цялата покривна конструкция е обогатена с материали на златна и сребърна основа.
Всеки ден: 8.00-18.00 ч.
Туристически информационен център – Варна
Всеки ден: 9:00-19:00 (май-септември)
Понеделник до петък: 8:30-17:30 (октомври-април)
пл. „Св. Св. Кирил и Методий, гр. Варна
Tel: +359 52 820690
Tel: +359 882 644679
E-mail: office@varnainfo.bg
Websait: visit.varna.bg
Виртуална карта
Снимки
© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.