Античен град Кабиле, град Ямбол

На 8 км от Ямбол се намират останките от античния град Кабиле. Мястото е обявено за археологически резерват с национално значение с брой 24 на Държавен вестник от 1969 г. Първите проучвания в района са направени през 1912 г. Кабиле е един от обектите на Регионалния исторически музей в град Ямбол. Територията на археологическия резерват заема площ от над 600 дка.

Кабиле възниква към края на ІІ хил.пр.Хр. край голям култов център на възвишението Зайчи връх. През античността градът е бил важен икономически и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа.

Според историческите сведения Кабиле е превзет от Филип Македонски през 341 г. пр.н.е., а по-късно за известно време в него е пребивавал и синът му Александър ІІІ Велики Македонски. През първата половина на ІІІ в. пр.Хр. Кабиле е бил резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. Кабиле е и единственият град във вътрешна Тракия, който имал собствена монетарница, където били отсичани царски и градски емисии в периода ІІІ – ІІ в. пр.Хр.

След като е превзет от римляните, от началото на ІІ в. сл.Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия.

Градът престава да съществува, след като аварите го разрушават в края на VІ в. сл.Хр. За разлика от други антични градове, върху Кабиле не е застроено съвременно селище и това го превръща в лесен за експониране и разкопки обект.

Находките, открити при проучвания в района, са експонирани в археологическия музей към резервата. Разкопките на открито, които могат да бъдат разгледани, без да се заплаща входна такса, включват останки от базилики и църкви, от крепостни стени и обществени сгради.

На 8 км от Ямбол се намират останките от античния град Кабиле. Мястото е обявено за археологически резерват с национално значение с брой 24 на Държавен вестник от 1969 г. Първите проучвания в района са направени през 1912 г. Кабиле е един от обектите на Регионалния исторически музей в град Ямбол. Територията на археологическия резерват заема площ от над 600 дка.

Кабиле възниква към края на ІІ хил.пр.Хр. край голям култов център на възвишението Зайчи връх. През античността градът е бил важен икономически и културен център в Югоизточна Тракия и Долна Тунджа.

Според историческите сведения Кабиле е превзет от Филип Македонски през 341 г. пр.н.е., а по-късно за известно време в него е пребивавал и синът му Александър ІІІ Велики Македонски. През първата половина на ІІІ в. пр.Хр. Кабиле е бил резиденция на тракийските царе Спарток и Скосток. Кабиле е и единственият град във вътрешна Тракия, който имал собствена монетарница, където били отсичани царски и градски емисии в периода ІІІ – ІІ в. пр.Хр.

След като е превзет от римляните, от началото на ІІ в. сл.Хр. Кабиле се превръща в един от най-важните римски военни лагери в провинция Тракия.

Градът престава да съществува, след като аварите го разрушават в края на VІ в. сл.Хр. За разлика от други антични градове, върху Кабиле не е застроено съвременно селище и това го превръща в лесен за експониране и разкопки обект.

Находките, открити при проучвания в района, са експонирани в археологическия музей към резервата. Разкопките на открито, които могат да бъдат разгледани, без да се заплаща входна такса, включват останки от базилики и църкви, от крепостни стени и обществени сгради.

От понеделник – неделя :08.00 – 17.00

 

От Ямбол се тръгва в посока за град Сливен. В северозападна посока, на изхода на Ямбол има указателна табела за античния град. Преминава се през село Кабиле и след него на разстояние около 1 км се намира археологическият резерват.

Туристически информационен център – гр. Сливен

Понеделник-петък: 08:00-17:00

бул. “Цар Освободител” №1, гр. Сливен

Тел.: +359 44 61148
E-mail: infotourist@sliven.bg
Websait: www.infotourism.sliven.bg

Регионален исторически музей – Ямбол

Гр. Ямбол, ул. „Бяло море” № 2
Тел. +359 46 66 34 03
Е-mail: museum@mail.bg
Website: yambolmuseum.com/new

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.