הִיסטוֹרִיָה
Територията на България е обитавана от най-дълбока древност. Свидетелства за това са многобройните селищни ו надгробни могили. Земите на днешна България са люлка на някои от най-ранните цивилизации в Европа – разкопките край Оходен (Врачанско), могилата до село Юнаците (край Пазарджик) и най-старото открито обработено злато, открито в халколитния некропол край Варна, са свидетелства за това . От епохата на Древна Тракия сме наследили ценни културни паметници – гробници (Казанлъшка, Александровска, Свещарска и др.), съкровища (Панагюрско, Рогозенско, Вълчитрънско и др.), светилища и храмове (Перперикон, Старосел, Кози грамади, Бегликташ и др. ).
Културните взаимодействия между траките и елинската цивилизация са особено активни. В периода VI-II век пр. Хр. в Тракия, Мизия и по бреговете на Черно море са основани множество градове, които стават проводницина градови. В средата на І в. сл. Хр. всички българските земи стават част от Римската империя. От този период са съхранени много архитектурни и археологически паметници – Античният театър и Римският стадион в Пловдив, останките от римските градове Улпия Ескус, Нове, Никополис ад Иструм, Никополис ад Нестум, Августа Траяна, Абритус и др.
След разпадането на Римската империя днешните български земи са част от Източната римска империя, исперия. През втората половина на VII в. на територията на днешна Североизточна България се заселват прабългарите. אם הגעתי למדינה, פורסם ב-681 גר’. Начело на държавата застава водачът на прабългарите – хан Аспарух, а за столица е обявен град Пача.
При управлението на хан Крум (803-814) България граничи на запад с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на столицата на Византия – Константинопол. През 864 г., по време на управлението на княз Борис I (852-889), българите приемат християнството като официална религия и България става една от най-старите християнски държави в Европа.
В края на ІХ век братята Кирил и Методий създават и разпространяват славянската азбука. Охрид и Велики Преслав стават центрове на българската и на славянската култура. От България славянската писменост се разпространява и в други славянски страни. И днес страни като Русия, Сърбия, Украйна, Македония и Беларус използват кирилицата, чиито правописни норми са създадени от учениците на Кирил и Методий и техните последователи в българската столица Преслав. Управлението на цар Симеон І (893 – 927) е известно като “Златния век на българската култура”, а границите на страната по това време достигат до Черно море, Бяло море и Адриатическо море.
През 1018 г., след продължителни войни, България е завладяна от Византия. През 1185 גר. въстанието, водено от братята боляри Асен и Петър, отхвърля византийската власт. Основава се Второто българско царство, а столица става Търново.
Предишната мощ на България се възстановява по времето на техния най-малък брат – Калоян (управлявал 1197-1207), а по времето на цар Иван Асен II (1218-1241) Второто българско царство достига своя най-голям разцвет – установява политическа хегемония в Югоизточна Европа, разширява границите си до Черно море, Бяло море ו- Адриатическо море, развикат се. Сред най-значимите запазени паметници от това време са стенописите в Боянската църква, църквите в Търново, Земенският манастир, Ивановските скални църкви, миниатюрите в Лондонското четвероевангелие и Манасиевата хроника.
В края на XIV век страната е покорена от Османската империя. ראה אופטימיזציית אופטימיזציית אופטימיזציה בבולגריה. По-късно хайдушкото движение създава предпоставки за появата на организирано националносвинободити.
В началото на XVIII в. започва Българското възраждане. Утвърждават се българската църква, просвета и култура. Началото на организираното националноосвободително движение за отхвърляне на османското господсего 1 Респодство 1 Россиво 1). Основни фигури в освободителното движение са Васил Левски (1837-1873), Любен Каравелов (1834-1879), (8Х18 1879), (8Хрив18.
През 1876 г. избухва Априлското въстание – най-мащабният и организиран опит за освобождение от османското господство. Въстанието е потушено с нечувана жестокост, но поставя българския национален въпрос в центъра на межон.
През 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война, българската държава е възстановена. Берлинският конгрес (1878) разделя бившите български територии на три – Княжество България начело с княз, Източна Румелия с губернатор християнин, назначаван от султана, и Тракия и Македония, които остават под управлението на Османската империя. За първи княз на Княжество България е избран Александър Батенберг.
През 1879 г. е приета първата конституция на България – една от най-демократичните за времето си. През 1885 г. създадените две български държави – Княжество България и Източна Румелия – се обединяват. През 1908 г. българският княз Фердинанд Сакскобурготски прокламира независимост от Турция и е провъзгласен затцар.
България води победоносната Балканска война през 1912 г. Заедно със Сърбия и Гърция България се бори за свободата на Тракия и Македония. Разногласията между бившите съюзници водят до Междусъюзническата война (1913), в коялато Бъд. В резултат на тази война от нея се откъсват още територии, населени с българи. תמונת מצב של בולגריה בפרוטוקול. Ньойският мирен договор (1919) налага сурови клаузи на България – тя губи голяма част от територите си. В началото на 40-те години България води политика в интерес בגרמניה וסיליטה על אוסטה. През 1941 г. בולגריה היא צבאית על פני ארץ ישראל. Цар Борис III подкрепя обществения натиск и не позволява депортирането около 50 000 български евреи. От всички европейски страни само Дания и България успяват да запазят еврейското си население от гастина. Есента на 1944 г. България се присъединява към съюзниците и участва активно в изтласкването на германските Евоиски.
След Втората световна война. През 1946 г. страната е провъзгласена за република. Българската комунистическа партия идва на власт. פרויקטים ארגוניים פוטנציאליים פוטנציאליים לציבור, איקונומיקה ובנקיטת אופרציונליות.
В края на 1989 г. започват демократичните промени в България. Провеждат се многопартийни избори. Приета е нова конституция. България поема пътя към демократическо развитие и пазарна икономика. Във външната си политика. אוט 1991 г. е член на Съвета на Европа. През 2004 г. България става член на НАТО. През 1995 г. България подава молба за членство в Европейския съюз. През 1999 г. започват преговорите за присъединяване. ב-25 באפריל 2005 в Люксембург е подписан Договорът за присъединяването на Република България към Европейския сюз. בתאריך 1 בינואר 2007, פורסם ב-1 בינואר 2007.
