Калофер

Share on facebook

Калофер е малък град, разположен в подножието на връх Ботев, на 17 км от Карлово, на 22 км от Сопот, на 56 км от Пловдив и на 164 км от столицата София. Намира се в непосредствена близост до Националния парк „Централен Балкан” и е своеобразен вход за парка.
Легендата разказва, че районът на днешния Калофер е заселен в средата на XVI век от група мъже, предвождани от Калифер войвода, които нападали преминаващите турски кервани. Заради непосилността си да се справи с Калифер войвода и хората му, султанът се принудил да разреши на хайдутите да се заселят по тези земи, при условие че престанат да нападат керваните. Легендата разказва също, че мъжете си откраднали жени за невести от близкия град Сопот.
През следващите векове Калофер израства като важен културен и търговски център. Наречен е „Алтън Калофер” (Златен Калофер).
В Калофер е роден известният български поет и революционер Христо Ботев. Днес родната му къща, превърната в мемориален комплекс, е един от най-интересните обекти за посещение в града. Там може да се научи много за революционната история на България и за един от главните участници в нея.
Туристите могат да посетят и училището на даскал Ботьо Петков (бащата на Христо Ботев) и да научат повече за методите, по които са учили децата тогава, да пояздят кон или да походят пеш по някои от конните или пешеходни маршрути в Националния парк или да бъдат участници в някои от традиционните фестивали.
Един от най-интересните празници в града е честването на Йордановден и рождението на Христо Ботев на 6 януари. Тогава се играе прочутото калоферско хоро. Ритуалът започва рано сутринта с празнична литургия, след която голяма група мъже и младежи се отправят към реката. Там свещеник хвърля във водите кръст за здраве. Кръстът се улавя и се дава на най-младия участник в ритуала. След това в ледените води на реката мъжете извиват своето хоро и пеят песни. По-късно хорото се пренася на брега, а след това започват празниците по отбелязване годишнината от рождението на Ботев.
Най-новият музей в града е Калоферската къща на историята – своеобразен етнографски и културен център на града, представящ неговото живо наследство – тъкачеството и  традиционните местни черги, традиционни облекла и фестивални костюми, музикални инструменти и възстановка на типична гостна стая.
Интерес в града представляват също многобройните действащи църкви, манастири и параклиси. Мъжкият и Женският калоферски манастир са най-значимите от тях. Женският манастир се намира на около 5-10 минути пеша от центъра на града и е заобиколен от прекрасен двор. Мъжкият манастир се намира на около 15-20 мин. с кола или на около 1 час пеш от центъра на града и е разположен в живописна долина на брега на Бяла река, заобиколен от прекрасни планини.
Градът е запазил своята възрожденска архитектура, традиции и бит. Атракция представляват запазените и до днес калоферски занаяти като плетенето на калоферска дантела.
Възможностите за настаняване в Калофер са многобройни – от традиционна възрожденска къща до съвременен хотел, а ресторантите предлагат традиционна българска кухня и местни специалитети.
Калофер е изходен пункт за покоряване от юг на най-високия връх в Националния парк „Централен Балкан”- връх „Ботев” (2376 м н.в.), както и до най-високия водопад в България – Райското пръскало (124 м). Маршрутът тръгва от м. Паниците, намираща се на 7 км северно от града, и минава през местностите Понякя, Параджика, Каменливеца, Рогачева гора и Малък купен , за да ви отведе след около 4 ч. до хижа „Рай” в подножието на Райското пръскало.
От хижа „Рай” по панорамната  „Тарзанова пътека” за около 2,5-3 ч. ще се изкачите до самия връх Ботев.
Екопътека „Бялата река” също ще ви запознае с много красиви места в парк „Централен Балкан”.
Калофер е утвърдена дестинация за екотуризъм. Посетителският информационен център се ръководи и стопанисва от местното Сдружение за екотуризъм „Централен Балкан – Калофер” и е отворен през цялата година. Служителите в центъра ще ви помогнат при планиране на вашето пътуване и престой с резервация или наемането на водач за някой от по-дългите маршрути.

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.

Мултимедия

Мултимедийни брошури