Природен парк „Рилски манастир”

Природният парк „Рилски манастир” се намира на територията на община Рила и обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина. Обхваща територии, разположени от 750 м до 2700 м надморска височина, като най-високата точка е връх Рилец – 2713 м н.в. Заема площ от 25253,2 ха и е един от най-големите природни паркове в България.
Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на Народен парк „Рила”(днес Национален парк „Рила”), а като отделна защитена територия паркът е обособен през 2000 г. На територията на природния парк се намира резерватът „Риломанастирска гора” с площ от 3665 ха.
Паркът е разположен на границата на умереноконтиненталния и преходносредиземноморския климат. Средните годишни температури във височинния интервал 2000 – 2500 м н.в. са в интервала 5 – ОC, а над 2500 м н.в. те са отрицателни.
На територията на природния парк „Рилски манастир” се намират 28 езера. Най-високо разположено е първото от Дяволските езера (2445 м), а най-ниско разположено е Сухото езеро (1892 м). Тук е и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 212 дка и дълбочина 24 м. Езерата дават началото на много рекички и долове, които формират оттока на главната река в парка – р. Рилска. Територията на природния парк е една от най-богатите на водни ресурси части на България.
В парка са установени 202 вида гръбначни животни: 5 вида риби, 11 вида земноводни, 12 вида влечуги, 122 вида птици и 52 вида бозайници, 32 вида от гръбначните животни са включени в Червената книга на България (списък на застрашените видове в страната). Сред тях са алпийски тритон (Triturus alpestris), жаба дървесница (Hila arborea), смок мишкар (Elaphe longissima), златка (Martes martes), скален орел (Aquila chrysaetos) и др. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида. От птиците интерес представляват белоглавият лешояд (Gyps fulvus) и карталът (Aegypius monachus), царският орел (Aquila heliaca) и малкият орел (Hieraaetus pennatus).
Установени са 1400 вида висши растения, сред които интересни са божествена иглика (Primula deorum), трансилванска камбана (Campanula transsilvanica) и сив див тютюн (Nicotiana tabacum); 164 вида мъхове; 203 вида лечебни растения.
За туристите през територията на парка преминават множество пешеходни туристически маршрути:
– Рилски манастир – Кирилова поляна – Сухото езеро – Кобилино бранище
– Рилски манастир – Рибни езера – Смрадливото езеро
– Рилски манастир – Мальовица
– Рилски манастир – Седемте Рилски езера
– Рилски манастир – Радовичка река – хижа „Македония”
– Международен туристически маршрут Е -4: Пиринеи – Алпи – Олимп
Всички тези маршрути са добре обозначени и маркирани със съответните цветове от парковата дирекция. За любознателните туристи дирекцията на парка е създала и тематични образователни маршрути. Съществува и екопътека „Старата железница”.
В подстъпите на парка се намира гр. Рила. В сърцето на парка се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност – Рилският манастир. Той е основан през X век от отшелника св. Йоан от с. Скрино, наречен по-късно Рилски. През 1983 г. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.
В близост до манастира се намират два метоха – „Орлица” и „Пчелино”. Метох „Орлица” е разположен на 3 км от гр. Рила, покрай асфалтовия път за Рилския манастир. Това е един от най-старите метоси на Рилския манастир. В двора на църквата му се намира една от най-старите лози в България, засадена през 20-те години на XIX в. Метох „Пчелино” е стопанският чифлик на Рилския манастир, където се е извършвала стопанска и горска дейност.
На североизток от манастира, високо в планината се намират още два архитектурно-исторически ансамбъла: постницата „Свети Иван Рилски”, където се е намирал първоначалният гроб на светеца, а вторият е постницата „Св. Евангелист Лука”. Тук се намира първото училище за светско образование, основано през 1843 г. от Неофит Рилски.

Природният парк „Рилски манастир” се намира на територията на община Рила и обхваща средно и високопланинските части на западния дял на Рила планина. Обхваща територии, разположени от 750 м до 2700 м надморска височина, като най-високата точка е връх Рилец – 2713 м н.в. Заема площ от 25253,2 ха и е един от най-големите природни паркове в България.
Територията му е обявена за защитена през 1992 г. в границите на Народен парк „Рила”(днес Национален парк „Рила”), а като отделна защитена територия паркът е обособен през 2000 г. На територията на природния парк се намира резерватът „Риломанастирска гора” с площ от 3665 ха.
Паркът е разположен на границата на умереноконтиненталния и преходносредиземноморския климат. Средните годишни температури във височинния интервал 2000 – 2500 м н.в. са в интервала 5 – ОC, а над 2500 м н.в. те са отрицателни.
На територията на природния парк „Рилски манастир” се намират 28 езера. Най-високо разположено е първото от Дяволските езера (2445 м), а най-ниско разположено е Сухото езеро (1892 м). Тук е и най-голямото високопланинско езеро на Балканския полуостров – Смрадливото, с площ 212 дка и дълбочина 24 м. Езерата дават началото на много рекички и долове, които формират оттока на главната река в парка – р. Рилска. Територията на природния парк е една от най-богатите на водни ресурси части на България.
В парка са установени 202 вида гръбначни животни: 5 вида риби, 11 вида земноводни, 12 вида влечуги, 122 вида птици и 52 вида бозайници, 32 вида от гръбначните животни са включени в Червената книга на България (списък на застрашените видове в страната). Сред тях са алпийски тритон (Triturus alpestris), жаба дървесница (Hila arborea), смок мишкар (Elaphe longissima), златка (Martes martes), скален орел (Aquila chrysaetos) и др. Гръбначните животни, защитени със Закона за опазване на биологичното разнообразие, са 139 вида. От птиците интерес представляват белоглавият лешояд (Gyps fulvus) и карталът (Aegypius monachus), царският орел (Aquila heliaca) и малкият орел (Hieraaetus pennatus).
Установени са 1400 вида висши растения, сред които интересни са божествена иглика (Primula deorum), трансилванска камбана (Campanula transsilvanica) и сив див тютюн (Nicotiana tabacum); 164 вида мъхове; 203 вида лечебни растения.
За туристите през територията на парка преминават множество пешеходни туристически маршрути:
– Рилски манастир – Кирилова поляна – Сухото езеро – Кобилино бранище
– Рилски манастир – Рибни езера – Смрадливото езеро
– Рилски манастир – Мальовица
– Рилски манастир – Седемте Рилски езера
– Рилски манастир – Радовичка река – хижа „Македония”
– Международен туристически маршрут Е -4: Пиринеи – Алпи – Олимп
Всички тези маршрути са добре обозначени и маркирани със съответните цветове от парковата дирекция. За любознателните туристи дирекцията на парка е създала и тематични образователни маршрути. Съществува и екопътека „Старата железница”.
В подстъпите на парка се намира гр. Рила. В сърцето на парка се намира най-значимият паметник на българската култура и духовност – Рилският манастир. Той е основан през X век от отшелника св. Йоан от с. Скрино, наречен по-късно Рилски. През 1983 г. Рилският манастир е обявен от ЮНЕСКО за паметник на световната култура.
В близост до манастира се намират два метоха – „Орлица” и „Пчелино”. Метох „Орлица” е разположен на 3 км от гр. Рила, покрай асфалтовия път за Рилския манастир. Това е един от най-старите метоси на Рилския манастир. В двора на църквата му се намира една от най-старите лози в България, засадена през 20-те години на XIX в. Метох „Пчелино” е стопанският чифлик на Рилския манастир, където се е извършвала стопанска и горска дейност.
На североизток от манастира, високо в планината се намират още два архитектурно-исторически ансамбъла: постницата „Свети Иван Рилски”, където се е намирал първоначалният гроб на светеца, а вторият е постницата „Св. Евангелист Лука”. Тук се намира първото училище за светско образование, основано през 1843 г. от Неофит Рилски.

Посетителски център:
понеделник – неделя
10:00-17:00
Предлага информация за маршрути и водачи. Може да бъде разгледана експозиция.
Беседи на български, английски и немски език само по предварителна заявка, ако има група над 10 човека.
Беседата е безплатна.

 

Посетителският център се намира на пътя за Рилския манастир, в местността Пчелина, на около 5 км преди Рилския манастир.

Експерт от дирекцията на парка прави обиколките. Беседите са на български, английски и немски език, само по предварителна заявка, ако има група над 10 човека.

Преди да посетите природен парк „Рилски манастир”, е добре да се информирате за времето и за желаните маршрути. Препоръчително е да се обърнете към посетителския център и да се консултирате с опитен водач.

Tуристически информационен център – гр.Рила

понеделник – неделя
09:00 – 19:00

Град Рила 2630, ул.Георги Бенковски №2

Тел:
+359886 898 956
+359 884 400 944
E-mail tic.rila@abv.bg
Website:https://www.grad-rila.bg/turizam

Tуристически информационен център – Сандански

понеделник – неделя
09:00 – 19:00 (лятно работно време)
10:00  – 20:00  (зимно работно време)

Сандански 2800, ул. Македония 28 (до ГУМ),

Тел: +359 882 011 039
E-mail: tic.sandanski@gmail.com
Facebook: https://www.facebook.com/sandanski.tourism

 

 

 

Контакти с Дирекция природен парк „Рилски манастир”
2630, гр. Рила, ул.”Бенковски” №2

Тел: +359 70 542 293
E-mail:
dpprilski_manastir@iag.bg
dpprilski_manastir@abv.bg
Website: www.parkrilski-manastir.eu

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.