Банкя

Град Банкя се намира на 17 км западно от Град София, в подножието на Люлин планина, на средна надморска височина от около 700 м. Населението му е около 9500 души. Климатът в района е умереноконтинентален, със средна януарска температура + 2o C и средна юлска +19.6° С. Спокойствието на планината, чистият въздух и лековитата вода са причина Банкя да се сдобие със славата на курорт, предпочитан за отмора и балнеолечение.

Банкя е прочута най-вече с минералната си вода, чиято температура е 36.5 – 37o C. Водата е с ниска минерализация, хипотермална, с ниска твърдост, бистра, без мирис, с много приятни вкусови качества и подходяща за ежедневна употреба. Използва се упешно за лечение на сърдечно-съдови заболявания и увреждания на нервната система. С минералната вода е свързано и името на Банкя, което означава „малка баня“.

Районът на Банкя е обитаван от хилядолетия. При археологически разкопки в квартал „Вердикал” са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, както и бронзови украшения.

От средата на XIX век до Освобождението от османско владичество през 1878 г. Банкя е била чифлик на османски военачалник. В средата на чифлика бликал силен извор, който пълнел малък басейн в банята на бея. На българите не било разрешено да се къпят във водата, единствено се разрешавало да се топнат в лечебната кал на близкото блато само веднъж в годината. Това ставало на храмовия празник на църквата “Св. мчци Кирик и Юлита”, който сега се празнува на 15 юли. Оттам идва и традицията на 15, 16, 17 юли да се отбелязват традиционните празници на Банкя – „Горешляци“.

След Освобождението българите изкупили земите от наследниците на бея, а в края на ХІХ в. тук отворил врати и първият хотел. Скоро след това били каптирани и минералните извори в района. През 1906 г. е построена сградата на първата обществена баня в града, наречена „Малката баня“. През 1910 г. по проект на мюнхенския архитект Карл Хохедер, един от най-известните европейски специалисти по балнеоложки съоръжения, е завършена „Голямата баня“. Със своята момументалност и функционалност тя е един от най-известните символи на Банкя.

В района на Банкя има много интересни забележителности. Сред тях са църквата „Св. св. Кирил и Методий“, храмът „Мъченици Кирик и Юлита”, построен през 1932 г., както и църквата „Св. Георги“ в кв. Иваняне, построена върху руините на стар оброчен храм от римско време. „Всях Всветих“ (Вси Светии) в квартал „Вердикал” е най-старият християнски храм в района на Банкя. Счита се, че е построен веднага след Боянската църква (Х-ХІ в.).

На около 7 км от центъра на Банкя, в село Клисура, се намира манастирът „Св. Петка”, който е основан през ХІІІ век. Днес той е действащ девически манастир. В него не се предлага настаняване, но близостта до Банкя улеснява туристите. Храмовият празник на светата обител е на 14 октомври.

Друг манастир в района на Банкя е Дивотинският. Разположен е на 5 км югозападно от града. Историята му е неизяснена, но съществуват легенди, че е основан в годините на царуването на цар Петър (927 – 969 г.).

„Вазовият дъб” е друго популярно място в Банкя – това е било любимото място за почивка на големия български писател Иван Вазов (1850 – 1921 г.).

Като популярна туристическа дестинация Банкя предлага на своите гости добри възможности за почивка. В курорта има съвременни санаториални комплекси, разполагащи с модерна апаратура за изследвания, физиотерапия и рехабилитация. В част от тях има и минерални басейни, сауни и фитнесзали. За пациентите се грижат висококвалифицирани специалисти.

В курорта има също модерни СПА центрове, много частни хотели и ресторанти, а близостта на столицата дава възможност Банкя да се посещава и в рамките на еднодневна екскурзия.

Град Банкя се намира на 17 км западно от Град София, в подножието на Люлин планина, на средна надморска височина от около 700 м. Населението му е около 9500 души. Климатът в района е умереноконтинентален, със средна януарска температура + 2o C и средна юлска +19.6° С. Спокойствието на планината, чистият въздух и лековитата вода са причина Банкя да се сдобие със славата на курорт, предпочитан за отмора и балнеолечение.

Банкя е прочута най-вече с минералната си вода, чиято температура е 36.5 – 37o C. Водата е с ниска минерализация, хипотермална, с ниска твърдост, бистра, без мирис, с много приятни вкусови качества и подходяща за ежедневна употреба. Използва се упешно за лечение на сърдечно-съдови заболявания и увреждания на нервната система. С минералната вода е свързано и името на Банкя, което означава „малка баня“.

Районът на Банкя е обитаван от хилядолетия. При археологически разкопки в квартал „Вердикал” са разкрити останки от римски сгради, стени, канализация, както и бронзови украшения.

От средата на XIX век до Освобождението от османско владичество през 1878 г. Банкя е била чифлик на османски военачалник. В средата на чифлика бликал силен извор, който пълнел малък басейн в банята на бея. На българите не било разрешено да се къпят във водата, единствено се разрешавало да се топнат в лечебната кал на близкото блато само веднъж в годината. Това ставало на храмовия празник на църквата “Св. мчци Кирик и Юлита”, който сега се празнува на 15 юли. Оттам идва и традицията на 15, 16, 17 юли да се отбелязват традиционните празници на Банкя – „Горешляци“.

След Освобождението българите изкупили земите от наследниците на бея, а в края на ХІХ в. тук отворил врати и първият хотел. Скоро след това били каптирани и минералните извори в района. През 1906 г. е построена сградата на първата обществена баня в града, наречена „Малката баня“. През 1910 г. по проект на мюнхенския архитект Карл Хохедер, един от най-известните европейски специалисти по балнеоложки съоръжения, е завършена „Голямата баня“. Със своята момументалност и функционалност тя е един от най-известните символи на Банкя.

В района на Банкя има много интересни забележителности. Сред тях са църквата „Св. св. Кирил и Методий“, храмът „Мъченици Кирик и Юлита”, построен през 1932 г., както и църквата „Св. Георги“ в кв. Иваняне, построена върху руините на стар оброчен храм от римско време. „Всях Всветих“ (Вси Светии) в квартал „Вердикал” е най-старият християнски храм в района на Банкя. Счита се, че е построен веднага след Боянската църква (Х-ХІ в.).

На около 7 км от центъра на Банкя, в село Клисура, се намира манастирът „Св. Петка”, който е основан през ХІІІ век. Днес той е действащ девически манастир. В него не се предлага настаняване, но близостта до Банкя улеснява туристите. Храмовият празник на светата обител е на 14 октомври.

Друг манастир в района на Банкя е Дивотинският. Разположен е на 5 км югозападно от града. Историята му е неизяснена, но съществуват легенди, че е основан в годините на царуването на цар Петър (927 – 969 г.).

„Вазовият дъб” е друго популярно място в Банкя – това е било любимото място за почивка на големия български писател Иван Вазов (1850 – 1921 г.).

Като популярна туристическа дестинация Банкя предлага на своите гости добри възможности за почивка. В курорта има съвременни санаториални комплекси, разполагащи с модерна апаратура за изследвания, физиотерапия и рехабилитация. В част от тях има и минерални басейни, сауни и фитнесзали. За пациентите се грижат висококвалифицирани специалисти.

В курорта има също модерни СПА центрове, много частни хотели и ресторанти, а близостта на столицата дава възможност Банкя да се посещава и в рамките на еднодневна екскурзия.

Туристически информационен център – София

Понеделник – петък: 9:30 – 18:00

гр. София 1000, в подлеза пред Софийски университет „Св. Климент Охридски“

Tел.: +359 2 4918344
Tел.: +359 2 4918345
E-mail: tourist@info-sofia.bg

Туристически информационен център – Ларго

Понеделник – петък: 9:30 – 18:00

Метростанция „Сердика 2“

Тел.: +359 2 4949315
E-mail: largo@info-sofia.bg

Инфо точка – Читалнята

Понеделник – неделя: 10:00 – 20:00

В Градската градина

Тел.: +359 885 921 620
E-mail: chitalnyata@gmail.com

Website: https://www.visitsofia.bg/bg/

Район Банкя
ул. „Цар Симеон” №1

Тел.: +359 997 70 29
+359 997 71 06

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.