Катедрална църква „Св. Богородица” – град Пазарджик

Църквата „Света Богородица” е най-старият християнски храм в Пазарджик и един от символите на града. Обявен е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение в бр. 98 на Държавен вестник от 1964 г. През годините храмът е изграждан от местните хора пет пъти, като през всичките периоди на строеж църквата е строена вкопана в земята по нареждане на османските власти.
Първите исторически сведения за църквата датират от ХVІІ век. През ХVІІІ в. храмът става средище на книжовна дейност, където се преписват различни богослужебни книги.
В настоящия си вид храмът е построен през 1836 -1837 г. и за разлика от предишните дървени конструкции, новата църква била изградена от камък и тухли.
Според едно предание османската власт не разрешавала строеж на голяма църква, но главният майстор убедил управителите на града, че ще построи църква не по-голяма от размерите на биволска кожа. Майсторът доказал твърдението си, като накъсал на тънки ленти една биволска кожа и с тях оградил мястото и така определил размерите на новата църква. Турският управник удържал на обещанието си и църквата била построена по започнатите размери. Храмът обаче трябвало да бъде вкопан в земята и да се огради с високи стени, за да не се вижда.
След Освобождението (1878 г.) е построена и камбанарията на църквата. Оградата, която огражда храма, е разрушена през 1904 г., а през 1914 г. храмът „Света Богородица” е обновен и изписан отвън и отвътре.
„Света Богородица” заема площ от 1140 кв. м, отвън височината й достига 14,5 метра, а отвътре – 16 м. Във вътрешността на църквата, в западната й част, след преддверието са преградени два параклиса – „Свети Архангел” – отляво, и „Свети Никола” – отдясно. Над тях е балконът, който служи за емпория (женска църква).
Църквата е известна сред поклонници и туристи най-вече със своя иконостас. Дърворезбованият иконостас е изработен от орехово дърво от майстори от Дебърската школа. Размерите му са 20,40/6 метра с площ 120 кв. м. Характерното за Дебърската школа предпочитание към човешки и животински фигури се забелязва и в иконостаса на храма. Майсторите са поставили специален акцент на човешките фигури – забелязват се на двата реда табли в основата на иконостаса, представени са сцени от Стария и Новия завет. Сред животинските фигури се виждат грифони, дракони, вълци и др. В иконостаса са изобразени още Христос, ангели, херувими и др.
В храма „Света Богородица” има 221 икони, датиращи се от различни периоди – от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век. Храмовия си празник църквата празнува на 15 август – „Успение на Пресвета Богородица”. Църквата е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта. От храма могат да бъдат закупени икони и информационни материали и книжки за историята на църквата.

Църквата „Света Богородица” е най-старият християнски храм в Пазарджик и един от символите на града. Обявен е за архитектурно-строителен и художествен паметник на културата с национално значение в бр. 98 на Държавен вестник от 1964 г. През годините храмът е изграждан от местните хора пет пъти, като през всичките периоди на строеж църквата е строена вкопана в земята по нареждане на османските власти.
Първите исторически сведения за църквата датират от ХVІІ век. През ХVІІІ в. храмът става средище на книжовна дейност, където се преписват различни богослужебни книги.
В настоящия си вид храмът е построен през 1836 -1837 г. и за разлика от предишните дървени конструкции, новата църква била изградена от камък и тухли.
Според едно предание османската власт не разрешавала строеж на голяма църква, но главният майстор убедил управителите на града, че ще построи църква не по-голяма от размерите на биволска кожа. Майсторът доказал твърдението си, като накъсал на тънки ленти една биволска кожа и с тях оградил мястото и така определил размерите на новата църква. Турският управник удържал на обещанието си и църквата била построена по започнатите размери. Храмът обаче трябвало да бъде вкопан в земята и да се огради с високи стени, за да не се вижда.
След Освобождението (1878 г.) е построена и камбанарията на църквата. Оградата, която огражда храма, е разрушена през 1904 г., а през 1914 г. храмът „Света Богородица” е обновен и изписан отвън и отвътре.
„Света Богородица” заема площ от 1140 кв. м, отвън височината й достига 14,5 метра, а отвътре – 16 м. Във вътрешността на църквата, в западната й част, след преддверието са преградени два параклиса – „Свети Архангел” – отляво, и „Свети Никола” – отдясно. Над тях е балконът, който служи за емпория (женска църква).
Църквата е известна сред поклонници и туристи най-вече със своя иконостас. Дърворезбованият иконостас е изработен от орехово дърво от майстори от Дебърската школа. Размерите му са 20,40/6 метра с площ 120 кв. м. Характерното за Дебърската школа предпочитание към човешки и животински фигури се забелязва и в иконостаса на храма. Майсторите са поставили специален акцент на човешките фигури – забелязват се на двата реда табли в основата на иконостаса, представени са сцени от Стария и Новия завет. Сред животинските фигури се виждат грифони, дракони, вълци и др. В иконостаса са изобразени още Христос, ангели, херувими и др.
В храма „Света Богородица” има 221 икони, датиращи се от различни периоди – от ХVІІІ, ХІХ и ХХ век. Храмовия си празник църквата празнува на 15 август – „Успение на Пресвета Богородица”. Църквата е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта. От храма могат да бъдат закупени икони и информационни материали и книжки за историята на църквата.

понеделник – неделя
08:00 – 17:00

 

В храма не се предлагат туристически услуги и екскурзоводски беседи.

Туристически информационен център – Пловдив

ул. „Райко Даскалов“ 1 (пл. „Римски стадион“)

понеделник – неделя
9:00 – 22:00 (лятно работно време)
9:00 – 20:00 (зимно работно време)

Teл:+359 32 620 229
Websites:
http://www.visitplovdiv.com/bg
http://oldplovdiv.bg

Архиерейско наместничество

4400 Пазарджик, бул. „България” 50

Тел: +359 34 444 277

Виртуална карта

Снимки

© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.