Къща музей „Станислав Доспевски” – град Пазарджик
Къщата музей „Станислав Доспевски” е единственият в България музей, посветен на възрожденски художник. Сградата е построена през 1864 г. от брациговски майстори. Къщата е двуетажна, кирпичена, с шест стаи и салон, характерна за периода на Възраждането.
Станислав Доспевски е роден в Самоков през 1823 г. Той произхожда от семейство на зографи – син е на Димитър Зограф, внук е на основоположника на Самоковската живописна школа Христо Димитров и е племенник на Захари Зограф, един от най-изтъкнатите български художници и иконописци. Учи първоначално в родния си град Самоков, по-късно в Пловдив, а академично образование придобива в Москва и Петербург. Истинското му име е Зафир Димитров Христов, което той сменя след завръщането си от Русия. Фамилията си заимства от името на родното село на дядо си – с. Доспей, което се намира близо до Самоков. Живее в Пазарджик и Пловдив.
Доспевски е един от първите български художници и иконописци с академично образование. Той се превръща в основоположник на светската портретна живопис през втората половина на XIX в. Бележитият художник участва и в националноосвободителното движение за освобождение от османско владичество. Заради тази своя дейност е арестуван и хвърлен в затвора Мехтерхане в Цариград, където през януари 1878 г. умира.
Днес посетителите могат да разгледат и шестте помещения на къщата. В тях са изложени вещи и предмети от живота на Доспевски и семейството му. Сред най-интересните и ценни експонати са художествените произведения на твореца.
В къщата има три стенописа: „Протокът „Златният рог” в Цариград”, „Площада с паметника на Пушкин в Одеса” и „Смяна на стражата пред Императорския дворец в Петербург”, рисувани през 1866 г.
В портретната зала на къщата музей „Станислав Доспевски” са поставени портретите на семейството му.
Само тук може да бъде видян шедьовърът в българската живопис – портретът “Домника”, атестатът и сребърният медал на Доспевски от Петербургската художествена академия.
Къщата музей е обявена за музей през 1952 г., а за архитектурен паметник – в бр. 37 на Държавен вестник от 1964 г. През 1966 г. става филиал на Художествената галерия “Станислав Доспевски” в град Пазарджик. Музеят е и един от 100-те национални туристически обекта в България.
понеделник – петък
9:00 – 12:00, 13:00 – 17:00
Туристите се обслужват от уредника на музея. Беседи се изнасят на български език. Има готови информационни материали на немски и английски език, които се раздават на посетителите.
Туристически информационен център – Пловдив
ул. „Райко Даскалов“ 1 (пл. „Римски стадион“)
понеделник – неделя
9:00 – 22:00 (лятно работно време)
9:00 – 20:00 (зимно работно време)
Teл:+359 32 620 229
Websites:
http://www.visitplovdiv.com/bg
http://oldplovdiv.bg
4400 Пазарджик, пл. „Константин Величков“ 15
Тел:
+359 34 444 830
+359 34 445 721
E-mail:
citygallerypz@abv.bg
citygallerypz@gmail.com
Website: www.artgallerydospevski.com
Къщата музей „Станислав Доспевски” е единственият в България музей, посветен на възрожденски художник. Сградата е построена през 1864 г. от брациговски майстори. Къщата е двуетажна, кирпичена, с шест стаи и салон, характерна за периода на Възраждането.
Станислав Доспевски е роден в Самоков през 1823 г. Той произхожда от семейство на зографи – син е на Димитър Зограф, внук е на основоположника на Самоковската живописна школа Христо Димитров и е племенник на Захари Зограф, един от най-изтъкнатите български художници и иконописци. Учи първоначално в родния си град Самоков, по-късно в Пловдив, а академично образование придобива в Москва и Петербург. Истинското му име е Зафир Димитров Христов, което той сменя след завръщането си от Русия. Фамилията си заимства от името на родното село на дядо си – с. Доспей, което се намира близо до Самоков. Живее в Пазарджик и Пловдив.
Доспевски е един от първите български художници и иконописци с академично образование. Той се превръща в основоположник на светската портретна живопис през втората половина на XIX в. Бележитият художник участва и в националноосвободителното движение за освобождение от османско владичество. Заради тази своя дейност е арестуван и хвърлен в затвора Мехтерхане в Цариград, където през януари 1878 г. умира.
Днес посетителите могат да разгледат и шестте помещения на къщата. В тях са изложени вещи и предмети от живота на Доспевски и семейството му. Сред най-интересните и ценни експонати са художествените произведения на твореца.
В къщата има три стенописа: „Протокът „Златният рог” в Цариград”, „Площада с паметника на Пушкин в Одеса” и „Смяна на стражата пред Императорския дворец в Петербург”, рисувани през 1866 г.
В портретната зала на къщата музей „Станислав Доспевски” са поставени портретите на семейството му.
Само тук може да бъде видян шедьовърът в българската живопис – портретът “Домника”, атестатът и сребърният медал на Доспевски от Петербургската художествена академия.
Къщата музей е обявена за музей през 1952 г., а за архитектурен паметник – в бр. 37 на Държавен вестник от 1964 г. През 1966 г. става филиал на Художествената галерия “Станислав Доспевски” в град Пазарджик. Музеят е и един от 100-те национални туристически обекта в България.
понеделник – петък
9:00 – 12:00, 13:00 – 17:00
Туристите се обслужват от уредника на музея. Беседи се изнасят на български език. Има готови информационни материали на немски и английски език, които се раздават на посетителите.
Туристически информационен център – Пловдив
ул. „Райко Даскалов“ 1 (пл. „Римски стадион“)
понеделник – неделя
9:00 – 22:00 (лятно работно време)
9:00 – 20:00 (зимно работно време)
Teл:+359 32 620 229
Websites:
http://www.visitplovdiv.com/bg
http://oldplovdiv.bg
4400 Пазарджик, пл. „Константин Величков“ 15
Тел:
+359 34 444 830
+359 34 445 721
E-mail:
citygallerypz@abv.bg
citygallerypz@gmail.com
Website: www.artgallerydospevski.com
Виртуална карта
Снимки
© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.