Музей по минно дело – град Перник
Град Перник е известен като Градът на черното злато. Развитието на Перник е тясно свързано с минното дело. През1891 г. е приет законът за мините и е открит първият рудник на „Държавна мина Перник“ в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради. Постепенно центърът на селището се премества от квартала „Вароша“ около новото минно селище. През 1986 г. в Перник отваря врати Музеят по минно дело. Идеята за създаването му се появява, след като пернишки миньори посещават Музея за добив на каменна сол в гр. Величка, Полша, и Петербургския минен музей.
Музеят по минно дело в Перник не се помещава в сграда, а е част от подземна галерия. Първата копка на рудника, в който сега се помещава музеят, е направена през 1891 г. Той е действащ до 1966 г., когато залежите му са изчерпани и той е затворен, а след около 20 години е превърнат в музей.
Минният музей е единствен по рода си на Балканите. Подобни музеи има само в Белгия, Германия, Полша и Русия.
Една от атракциите за посетителите са каските, които трябва да сложат, преди да влязат в подземната част на музея. Всъщност в тунела няма никаква опасност за гостите. Галериите на старата мина са дълги 630 м, в тях са разположени около 30 експозиции, които следват развитието на минното дело в България.
В началото се минава през тунел, укрепен с тухли и дървени подпори – така, както е било в миналото. По цялото протежение на галериите могат да се видят различни съоръжения за укрепване и осветление. Представена е и експозиция на транспортната техника – различни видове локомотиви и пътнически вагонетки, повечето от които са автентични и показват прогреса в минната индустрия след 1896 г.
Посетителите могат да се докоснат и до автентични миньорски инструменти. В експозициите на музея са показани аксесоари и екипировка, минни телефони и средства за комуникация, предпазни средства, самоспасители и др.
Част от инвентара е и първият локомотив, вкаран в експлоатация в Мини Перник – Siemens от 1925 г.
Беседата и обиколката на Музея по минно дело продължава около 40 минути. Температурата в галерията е почти еднаква през цялата година, затова туристите, които посещават музея през лятото, трябва да вземат топли дрехи, защото градусите са малко над нулата.
Минната дирекция – сградата, в която се е помещавало управлението на мината, е забележителен архитектурен паметник, който съхранява произведения на изкуството и е символ на града. В партерната й част е представена музейна експозиция, проследяваща развитието на минното дело в различните му периоди, както и геологичната история и разнообразие на Пернишкия край.
В непосредствена близост до минния музей е и Историческият музей на Перник. В музея се съхраняват над 50 000 експоната, сред които и находки, открити при разкопки на средновековната крепост Кракра край Перник. Музеят съхранява още праисторическа керамика, има иконна и етнографска сбирка. Наскоро бе експониран фосил на риба отпреди 35 млн. години, открита при строежа на автомагистрала „Люлин”.
Повече информация за туристически и културни обекти (крепост Кракра, тракийско светилище и др.), както и за събитията (Международен фестивал на маскарадните игри) в Перник, туристите могат да получат от Културно – информационния център. От центъра предлагат и организирани посещения до различни обекти в града.
Експозиция:
понеделник – неделя 8:30 – 17:00 /зимно работно време/
Подземен минен музей:
понеделник – неделя 9:00 – 17:00 /зимно работно време/
Туристически информационен център – София
понеделник – петък 9:30 – 18:00
гр. София 1000, в подлеза пред Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Tел:
+359 2 4918344
+359 2 4918345
E-mail: tourist@info-sofia.bg
Туристически информационен център – Ларго
понеделник – петък 9:30 – 18:00
Метростанция „Сердика 2“
Тел: +359 2 4949315
E-mail: largo@info-sofia.bg
2300 Перник ул. Физкултурна №2
Тел: +359 76 60 37 37
E-mail: museum_pernik@abv.bg
Website: http://www.museumpernik.com/
Град Перник е известен като Градът на черното злато. Развитието на Перник е тясно свързано с минното дело. През1891 г. е приет законът за мините и е открит първият рудник на „Държавна мина Перник“ в местността Кулата. Около него са построени първите минни сгради. Постепенно центърът на селището се премества от квартала „Вароша“ около новото минно селище. През 1986 г. в Перник отваря врати Музеят по минно дело. Идеята за създаването му се появява, след като пернишки миньори посещават Музея за добив на каменна сол в гр. Величка, Полша, и Петербургския минен музей.
Музеят по минно дело в Перник не се помещава в сграда, а е част от подземна галерия. Първата копка на рудника, в който сега се помещава музеят, е направена през 1891 г. Той е действащ до 1966 г., когато залежите му са изчерпани и той е затворен, а след около 20 години е превърнат в музей.
Минният музей е единствен по рода си на Балканите. Подобни музеи има само в Белгия, Германия, Полша и Русия.
Една от атракциите за посетителите са каските, които трябва да сложат, преди да влязат в подземната част на музея. Всъщност в тунела няма никаква опасност за гостите. Галериите на старата мина са дълги 630 м, в тях са разположени около 30 експозиции, които следват развитието на минното дело в България.
В началото се минава през тунел, укрепен с тухли и дървени подпори – така, както е било в миналото. По цялото протежение на галериите могат да се видят различни съоръжения за укрепване и осветление. Представена е и експозиция на транспортната техника – различни видове локомотиви и пътнически вагонетки, повечето от които са автентични и показват прогреса в минната индустрия след 1896 г.
Посетителите могат да се докоснат и до автентични миньорски инструменти. В експозициите на музея са показани аксесоари и екипировка, минни телефони и средства за комуникация, предпазни средства, самоспасители и др.
Част от инвентара е и първият локомотив, вкаран в експлоатация в Мини Перник – Siemens от 1925 г.
Беседата и обиколката на Музея по минно дело продължава около 40 минути. Температурата в галерията е почти еднаква през цялата година, затова туристите, които посещават музея през лятото, трябва да вземат топли дрехи, защото градусите са малко над нулата.
Минната дирекция – сградата, в която се е помещавало управлението на мината, е забележителен архитектурен паметник, който съхранява произведения на изкуството и е символ на града. В партерната й част е представена музейна експозиция, проследяваща развитието на минното дело в различните му периоди, както и геологичната история и разнообразие на Пернишкия край.
В непосредствена близост до минния музей е и Историческият музей на Перник. В музея се съхраняват над 50 000 експоната, сред които и находки, открити при разкопки на средновековната крепост Кракра край Перник. Музеят съхранява още праисторическа керамика, има иконна и етнографска сбирка. Наскоро бе експониран фосил на риба отпреди 35 млн. години, открита при строежа на автомагистрала „Люлин”.
Повече информация за туристически и културни обекти (крепост Кракра, тракийско светилище и др.), както и за събитията (Международен фестивал на маскарадните игри) в Перник, туристите могат да получат от Културно – информационния център. От центъра предлагат и организирани посещения до различни обекти в града.
Експозиция:
понеделник – неделя 8:30 – 17:00 /зимно работно време/
Подземен минен музей:
понеделник – неделя 9:00 – 17:00 /зимно работно време/
Туристически информационен център – София
понеделник – петък 9:30 – 18:00
гр. София 1000, в подлеза пред Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Tел:
+359 2 4918344
+359 2 4918345
E-mail: tourist@info-sofia.bg
Туристически информационен център – Ларго
понеделник – петък 9:30 – 18:00
Метростанция „Сердика 2“
Тел: +359 2 4949315
E-mail: largo@info-sofia.bg
2300 Перник ул. Физкултурна №2
Тел: +359 76 60 37 37
E-mail: museum_pernik@abv.bg
Website: http://www.museumpernik.com/
Виртуална карта
Снимки
© Всички изображения, рекламни и видео материали и/или друга информация, публикувани в този уеб сайт, са собственост на Министерство на туризма, и са под закрилата на Закона за авторското право и сродните му права и на всички международни актове в сила за Република България, както и релевантните актове на Европейския съюз.